С ОГЪНЯ НА ЛЕВСКИ В СЪРЦЕТО

ГЕНЧО ДИНЧОВ

             Председател на революционния комитет в Елешница

„Догдето бях учител се запознах с  бае Иван Атанасов Арабаджията от Царацово, който често минаваше през Елешница за Старо ново село да си купува дървен материал за направа на кола. В същото време ние все споделяхме нещо за политиката и освобождението ни.

Един ден, като си връщах от Пловдив, по обичаят ни азе се отбих у моя бае Иван в Царацово и той на драго сърце ми каза:

-Добре че дойде, защото е тук Левски!

 Начаса Левски излезе изпод сайванта, гдето работеше бае Иван, и се поздравихме. Доста се разговаряхме, даде ни наставления как да работим и да се приготовляваме за общо въстание. Всеки беше облечен в потури, контош, пояс. Видях у него един револвер с десет  патрона  - отдоле с барут се пълнеше.

 Аз постоях та един-два часа и си тръгнах. И като направихме сбогом, каза ми:

-Аз съм навсякъде и никъде  така ще знаете  и  в случай на нужда пак ще казвате, че комитетът ни е навсякъде и никъде...”

Аз си заминах, но вече от него погълнах духа на свободата и вече почнахме да работим и убеждаваме населението, като му предупредявахме, че в случай да изкаже някой, то той ще бъде убит даже със семейството си от тайната полиция.

И така за всичко, което искахме да узнаем, то го научавахме от Васил Караиванов от Карлово, братовчед на Левски, или чрез бае Иван Арабаджията. Доста време Левски не се яви пре нас, но ние си работехме успешно.

Един ден, когато ни донесе бае Иван новината, че Левски е предаден от един поп и хванат тогава не беше малко страх, но мина, както мина и страхът по обира на тетевенската поща.

Както и да е, огънят от Левски ми гореше в сърцето и в околните села аз бях втора комитетска поща след бае Иван.

Октомври 1900 г.