УРОК ПО НЕБЕСНА МЕХАНИКА

 Министерският съвет на Франция изчаква лекция на Кирил Попов

Българският математик Кирил Попов пише в своята автобиография:

„ Първите ми лекции по небесна механика бяха посетени от много дами, седнали на първите чинове с надежда да чуят нещо ново за небесните хармонии. 

Някои от лекциите ми по небесна механика, в които използвах някои резултати от стокхолмските лекции на Пенлеве, бяха посетени от самия Пенлеве – тогава военен министър. Веднъж  той дойде в професорската ми стая да ме поздрави и говори  дълго с мен  върху моите математически работи и върху политическите събития в България.

Тези мои лекции бяха хроникирани в големия вестник  „Temps”.

Проф. Кретиен ми каза, че в часа на моята лекция  бил свикан Министерският съвет под председателството на председателя на Републиката, на  който съвет Пенлеве е трябвало да докладва един от своите проекти. Министрите дълго чакали Пенлеве. През това време той слушал моята лекция. Най-сетне се явил и заседанието на Министерския съвет се  състояло.”

Българският писател и енциклопедист Георги Ст. Георгиев добавяше към горното сведение думите на френския министър към членовете на кабинета:

-Господа, моля да бъда извинен за закъснението си, но трябваше на всяка цена да изслушам една лекция на българския математик Кирил Попов.

(Наистина една българска  работа може да се  счита за узряла, само  ако бъде доведена до анекдот.)

През 1925 г. Кирил Попов чете лекции в Берлинския университет едновременно с Алберт Айнщайн. Двамата са  фотографирани на стълбището пред университета. Единствената по рода си фотография се появява върху страниците на няколко тогавашни немски издания.Това потвърждва сам българският учен в спомените си, без да ги  посочи точно.

Ето неотложна задача за издирване пред десетките български студенти, които обитават понастоящем немската столица.

Автобиографията на Кирил Попов е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски” през 1992 година.