КОЙ Е ЧЕР­НО­РИ­ЗЕЦ ХРА­БЪР

Може би това е самият вдъхновител
на Златния век?

Име­то на ста­ро­бъл­гар­с­кия кни­жов­ник Чер­но­ри­зец Хра­бър има характер на псев­до­ним. „Хра­бър” е на­род­но сла­вян­с­ко име, ко­е­то се сре­ща и сред за­пад­ни­те, и сред юж­ни­те сла­вя­ни. На дне­шен език оз­на­ча­ва „во­ин”. „Чер­но­ри­зец“ оз­на­ча­ва „чо­век, кой­то но­си чер­ни дре­хи, си­реч ду­хов­но лице, мо­нах“.

Да­ли то­ва е ис­то­ри­чес­ка лич­ност?

Спо­ред раз­лич­ни из­с­ле­до­ва­те­ли зад псев­до­ни­ма се кри­ят Св. Ки­рил, Кли­мент Ох­рид­с­ки, Йо­ан Ек­зарх, На­ум Ох­рид­с­ки, бра­тът на княз Бо­рис Чер­но­ри­зец Докс.

Го­ле­ми­ят бъл­гар­с­ки ис­то­рик Ва­сил Зла­тар­с­ки виж­да в ав­то­ра на тракта­та „За бук­ви­те“ бъл­гар­с­кия вла­де­тел цар Си­ме­он.

Ос­но­в­ани­ята за то­ва са след­ни­те:

-  Чер­но­ри­зец Хра­бър ра­бо­ти в Се­ве­ро­из­точ­на Бъл­га­рия и има ду­хов­на бли­зост с ос­та­на­ли­те Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви уче­ни­ци;

-  „За бук­ви­те“ е на­пи­са­но пре­ди от­с­т­ра­ня­ва­не­то на гръц­кия език от упот­ре­ба в бъл­гар­с­ка­та чер­к­ва и въ­веж­да­не­то на ста­ро­бъл­гар­с­кия език като офи­ци­ци­а­лен език;

-  на­че­те­ност­та на Хра­бър съ­от­вет­с­т­ва на ви­со­ко­то об­ра­зо­ва­ние на Си­ме­он;

-  псев­до­ни­мът „Хра­бър“ под­с­каз­ва по­ве­де­ни­е­то на Си­ме­он ка­то държав­ник и ви­ден пъл­ко­во­дец;

-  то­нът на Храб­ъро­ва­та твор­ба на­пом­ня пре­пис­ка­та на цар Си­ме­он с визан­тийс­кия им­пе­ра­тор Лъв Ма­гис­тър и ца­риг­рад­с­кия пат­ри­арх Ни­ко­лай Мис­тик;

-  буд­но­то по­ли­ти­чес­ко и на­род­нос­т­но съз­на­ние у Хра­бър съв­па­да с разби­ра­ни­я­та на Си­ме­он;

-  въз­мож­но е „За бук­ви­те“ да е на­пи­са­но и про­из­не­се­но ка­то ма­ни­фест на Прес­лав­с­кия съ­бор (893), по­не­же пря­ко под­к­ре­пя не­го­ви­те це­ли и задачи.

Пи­са­те­лят Сте­фан Ге­чев, вла­де­ещ до съ­вър­шен­с­т­во ос­нов­ни­те европейс­ки ези­ци и ста­рог­ръц­ки, от­к­ри го­ля­ма бли­зост меж­ду трак­та­та „За  бук­ви­те“ и съ­чи­не­ни­е­то на ви­зан­тийс­кия ав­тор Лъ­же-Те­о­до­сий, вклю­че­но в тъй на­ре­че­ния Ве­не­ци­ан­с­ки ко­декс А, кой­то съ­дър­жа пре­пис на  Омирова­та „Или­а­да“ с обяс­не­ние, чи­и­то пре­пи­си се съх­ра­ня­ват в библиоте­ка­та „Сан Мар­ко“ и в кни­гох­ра­ни­ли­ща­та на Ца­риг­рад. Не­гов автор е Ко­ми­тас, из­вес­тен пре­по­да­ва­тел по гръц­ка гра­ма­ти­ка и ли­те­ра­ту­ра в Маг­на­ур­с­ка­та шко­ла. Един­с­т­ве­но си­но­ве на ко­ро­но­ва­ни гла­ви и високопос­та­ве­ни са­нов­ни­ци са мог­ли да пол­з­ват та­зи твор­ба. В дру­ги­те визан­тийс­ки учи­ли­ща то­ва не е би­ло поз­во­ле­но при строг кон­т­рол, по­не­же кла­си­ка­та е ези­чес­ка. Един­с­т­ве­ни­ят бъл­га­рин в Маг­на­у­ра по оно­ва вре­ме е бил Си­ме­он. Не­го­ва­та на­че­те­ност е пот­вър­де­на и в пис­ма­та на византийския пат­ри­арх Ни­ко­лай Мис­тик, в ко­и­то пос­лед­ни­ят на­ри­ча българ­с­ки­ят вла­де­тел „ве­лик ум“.

След­ва да се има пред­вид съ­що, че цар Пе­тър, Си­ме­о­но­ви­ят син, съ­що се на­ри­ча „чер­но­ри­зец“. А на ев­рейс­ки Си­ме­он оз­на­ча­ва „хра­бър“.

Още за храб­рия чер­но­ри­зец

За­га­дъч­ни­ят прес­лав­ски чер­но­ри­зец-во­ин про­дъл­жа­ва и днес да тревожи съ­ни­ща­та на хо­ра­та, ос­ме­ли­ли се да про­ник­ват в тай­ни­те на минало­то.

В сво­е­то прос­тран­но из­след­ва­не „Чер­но­ри­зец Хра­бър“, от­пе­ча­та­но през 1967 г., проф. Ку­йо Ку­ев пред­ста­вя под­роб­но 73 из­вес­тни до­то­га­ва пре­пи­си на трак­та­та „За бук­ви­те“. Най-ста­ри­ят от тях е по­мес­тен в Иван-Алек­сан­дро­вия (Лав­рен­ти­ев)  сбор­ник от 1348 година.

Дру­ги 9 пре­пи­са на твор­ба­та са от­кри­ли и про­у­чи­ли сла­вис­ти от дру­ги стра­ни.

Мла­ди­ят бе­ло­рус­ки учен от Мин­ск Яков Трем­бо­вол­ски раз­поз­на в книгох­ра­ни­ли­ща­та на Мос­ква, Сан­кт Пе­тер­бург, Оде­са и Ярос­ла­въл но­ви 7 пре­пи­са.

Хрис­то Трен­да­фи­лов от Шу­мен­ския уни­вер­си­тет „Епис­коп Кон­стан­тин Прес­лав­ски“, до­ка­то пре­по­да­ва­ше бъл­гар­ски език в гра­да на Не­ва, от­кри съ­що нов пре­пис. Към не­го бя­ха до­ба­ве­ни в сът­руд­ни­чес­тво с не­гов ко­ле­га още два пре­пи­са. Един от тях е с­тиг­нал до Но­во­си­бир­ск.

В ан­то­ло­ги­я­та „Род­ник зла­тос­труй­ный“, със­та­ве­на от Игор Ка­ли­га­нов и Дмит­рий По­ли­вян­ний и от­пе­ча­та­на през 1990 г. в сто­хи­ля­ден ти­раж, сред ос­нов­ни­те па­мет­ни­ци на бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра от IХ – ХVIII в. е представен пре­вод на ска­за­ни­е­то „За бук­ви­те“, нап­ра­вен от Д. Поливянний, прид­ру­жен с бе­леж­ки към не­го.

Сво­бо­ден пре­вод на рус­ки език от­пе­ча­та Вик­тор Де­ря­гин в сп. „Москва“ през 1990 г., в книж­ка де­ве­та.

Са­мос­то­я­тел­но из­след­ва­не вър­ху Чер­но­ри­зец Хра­бър об­на­род­ва на бъл­гар­ски език ита­ли­ан­ска­та сла­вис­тка Алда Джам­бе­лу­ка-Ко­со­ва, ко­я­то пре­по­да­ва в Уни­вер­си­те­та на Па­лер­мо.

Храб­ъро­ва­та твор­ба прив­ле­че вни­ма­ни­е­то и на проф. Джун-ичи Са­то от То­кий­ския уни­вер­си­тет, а съ­що на Ро­ланд Мар­ти от Уни­вер­си­те­та в Саарбрю­кен, Гер­ма­ния.

Лич­нос­тта на са­мия ав­тор и до днес ос­та­ва не­яс­на. Вър­ху та­зи за­гад­ка са уму­ва­ли всич­ки го­ле­ми из­сле­до­ва­те­ли на сла­вян­ска­та ста­ри­на. Както беше подчертано по-горе, те са при­поз­на­ва­ли в нея и Кон­стан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф, и Кли­мент Охрид­ски, и На­ум Охрид­ски, и Йо­ан Екзарх, и Бо­ри­со­ви­ят брат Докс, и са­ми­я цар Симе­он.

Ка­то пра­ви прег­лед на всич­ки до­се­гаш­ни пред­по­ло­же­ния, мла­ди­ят шумен­ски учен Цан­ко Ца­нев пред­ла­га да въз­при­е­ма­ме име­то на ав­то­ра като проз­ви­ще на ано­ни­мен ста­ро­бъл­гар­ски пи­са­тел.

Страс­тна­та за­щи­та на сла­вян­ска­та пис­ме­ност на­ис­ти­на мо­же да се схва­ща ка­то де­ло на ми­ти­чен ду­хо­вен влас­те­лин-во­ин. Встъп­вай­ки в епоха­та на ком­пют­ри­те, все по-чес­то се се­ща­ме и ще се се­ща­ме за не­го.

от книгата  "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.