Добре е да се знае това. Аз го знам от архимандрит Серафим, родом търновец, който
известно време прекара като монах в Дряновския манастир, разпределен там,
завършвайки с отличие Духовната академия
в София. Обгрижваше тогава и колюфичевата черква ”Св. Никола” в Дряново. Година
време престоя в българския Зографски манастир на Света гора /Атон/. Беше ректор
на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Сетне беше за няколко години
протосингел на Варненската и Великопреславска митрополия. Понастоящем е
предстоятел на църквата „Св. Архангел Михаил” в град Попово. Той възстанови
през миналата година един хилядолетен скален манастир край близкото село
Крепча, където се намира най-старият датиран надпис на кирилица в Европа от 922
година. Неслучаен човек, искрено вярващ днешен българин.
Бил е самият той свидетел как в определен ден игуменът на Дряновския
манастир Никифор излизал сам нагоре по скалите, за да види някакво тайно
хранилище, където се пазели книги. Никого не вземал със себе си и никому нищо
не казал за това приживе.
Известно е, че Манастирът „Св. Архангел Михаил” е дейно книжовно
средище. Според записките на игумена Пахомий Стоянов по време на битката през
май 1876 г. оттам са изнесени ЧЕТИРИ КОЛА КНИГИ, сред които имало писани на
пергамент и старопечатни руски евангелия. Там е направен препис на „История
славяноболгарская” от Паисий Хилендарски по поръка на Васил Априлов, който се
съхранява в книгохранилищата на Руската държавна библиотека в Москва и все още
чака своите изследователи.
Краеведът Мойсей Мойсеев от Царева ливада е научил преди време от
Нестор Георгиев, жител на село Върпища, че в една малка пещера край селото бил
намерен пакет с книги, писани върху кожа, които се били повредили и разложили
от влагата, а сетне били захвърлени.
Неговият съселянин Генчо Георгиев, епитроп на манастира, също е давал
да се разбере, че има нещо подобно.
Защо ли тези хора не са доверили тази тайна на следващите!...
 |
| Дряновски манастир |
Няма коментари:
Публикуване на коментар