Очаквайки Пророк Илия

Струваше ми се, че виждам палатки въру пясъците; евреите голи под палещото слънце, яростно дискутират за нас, за нашето  съществование – Мойсей и Бог.

Баща ми вдига чашата и ме изпраща да отворя вратата.

В един часа, толкова късно да отворя вратата, външната врата, за да влезе Пророк Илия.

Един сноп бели звезди, посребрени на фона на белия велур на небето, прониква в  очите и в сърцето ми.

Но къде е Илия и неговата бяла колесница?

Може и все още се бави на двора и под вида на мършав старец, на прегърбен просяк с торба на рамо и с тояжка в ръка ще влезе у дома?

„Ето ме. Къде ми е чашата с вино?”...

Веднъж, на Великден, художникът Виневар ме бе поканил на масата си. Отражението си от горящите свещи, техният мирис, смесващ  се с тъмната охра на тена на Виневар блестяха в стаята. Жена му, която издаваше заповеди с усмивка, сякаш слизаше от някоя фреска на Веронезе.

Вечерята блестеше в очакване на Пророк Илия.

Марк Шагал

 Реч, произнесена в САЩ в тесен кръг ( май 1963 г.)

В продължение на стотици и хиляди години животът на човека е бил по-лесен, отколкото сега, много по-лесен в морален смисъл. Човек се облягал на една или друга нравствена основа, която пускала корени в него самия. Като разглеждаме творенията на  отдавнашните и древните епохи, ние откриваме в тях определено разбиране, концепция за света, изразена толкова ясно, че няма място за съмнения.

Но вече много и много години с нарастващо постоянство предишните концепции за битието и мирозданието започват да се оказват неспособни повече да възвишават човека и да изпълват вътрешния му живот. И това не достига на съвременния човек не само в творчеството му, но и за всекидневното му съществуване.

Като говоря това, аз не изпадам в песимизъм.  Няма сила, която да ме накара да застана на пътя на недоверието в човека, още повече, че аз дълбоко вярвам във възвишеността на самата природа.

В същото време съм убеден, че човешкият избор, ходът на живота и историческото развитие често пъти са резултат от определени космически влияния, на които е подложено както човечеството, така и отделната човешка съдба...

В разстояние почти на 2 000 години ние сме черпили енергия от този резерв, който ни е подхранвал, предпазвал и придавал съдържание, смисъл на целия ни живот. Но през последното столетие в този енергетичен резервоар се образува пукнатина. Елементите, от които се състои тази енергия, започнаха да се разпадат и хората по друг начин започнаха да виждат такива понятия като Бог, перспектива, цвят, Библия, форма, линия, традиция, хуманизъм, любов, вярност, семейство, училище, възпитание, пророци, а също и Христос. А може би самият аз съм се поддал на съмнения?...

Библията е най-великото в света произведение на изкусгвото. Тя съдържа в себе си най-висшия идеал на човешкото битие на планетата Земя.

   Из книгата „Моят живот”, Париж (1970 )