Николай Гумильов

Словото

Николай Гумильов

И когато над земята нова

скланял благосклонно Бог глава,

слънцето са спирали със Слово

градове рушили със Слова.

И орел не плесвал със крилете,

скривала луната своя лик,

ако – като зарево в небето –

Словото изплавало за миг.

За живота прост били числата

като скот, запрегнат във ярем –

може всеки смисъл на земята

с умното число да предадем.

Патриархът, белобрад и важен,

покорил в света Добро и Зло,

щом не знаел с дума да го каже,

очертавал в пясъка число.

Но забравили сме, че с „Осанна”

слави Словото светът убог.

И в Евангелие от Йоана

казва се, че Словото е Бог.

Ние сме му сложили юздите

на ограничената си плът

и като във кошер пуст пчелите

гадно мъртвите слова вонят.

Преведе от руски  език

 Станислава Миланова

Приписка от редактора. Дъщерята на поета  Александър Миланов защити през 1989 г. в Катедрата по русистика на Свети Климентовия университет дипломна работа за поетите от т. нар. Сребърен век в руската литература от началото на ХХ столетие и първа се зае да превежда на български език стихове на Николай Гумильов.

По това време разстреляният по погрешка царски офицер по време на Кронщадския метеж в Петроград през 1918 г., споделил рано съдбата си с поетесата Анна Ахматова, беше напълно неизвестен за съвременния читател у нас.

 Чуха неговото име участниците в Международния научен симпозиум за Йоан Екзарх в Шумен през септември 1978 г. Неочаквано в своя доклад словенският славист проф. Малик Мулич рецитира горното стихотворение. То беше вградено съвсем  естествено в обсъждането на наследството от Преславската книжовна школа, сложила начало на цялата славянска култура.