ПАПА ЙОАН ХХIII И БЪЛГАРИЯ

На Парижката мирна конференция през 1946 г. за пореден път съдбините на България са поставени на обсъждане пред Великите сили.

В залата за заседания влиза българската делегация.

Никой не им обръща никакво внимание.

Неочаквано един от присъстващите официални лица се провиква на висок глас:

„Ето ги българите. Да живее България!“

Тези думи произнася монсиньор Анджело Ронкали. По онова време той е папски нунций в Париж. Преди това прекарва девет години като апостолически делегат в София за Балканите. Общувал е и с обикновени българи, и с официални лица, като научава и български език.

Доколкото е било възможно в случая, монсиньор Ронкали се опитва да повлияе върху решенията на конференцията в полза на България.

*  *  *

На 28 октомври 1958 г. монсиньор Анджело Ронкали е избран за папа Йоан ХХIII.

В своето ритуално слово при приемането на поста като глава на Римокатолическата църква той заявява и следното:

„Има в Европа един народ...“.

Изрежда седем качества на този народ: „древен“, „мъдър“, „доброжелателен“, „трудолюбив“, „находчив“ и под.

Всички приемат, че той говори за италианския народ, понеже сам по рождение е италианец от селско потекло.

Неочаквано новоизбраният папа уточнява:

„Този народ е българският“.

През 1942 г.той свиква Втория Ватикански събор, в който, преодолявайки силна вътрешна съпротива, налага бъдеща политика за общуване със страните от Източния блок и си спечелва прозвището „Червения папа“.

*  *  *

Тези новоиздирени сведения съобщи

апостолическият нунций в София
монсиньор Марио Рици

по време на Панаира на книгата
в Националния дворец на културата

през декември 1994 г.
след свое неотдавнашно посещение в Рим

и разговори в Секретариата на Ватикана