По-тихо, бе, Тихо!
Габровец изпреварва бележития
европейски астроном Тихо Брахе с един месец
В записките на първия български
космонавт полк. Георги Иванов, отпечатани в книга под заглавие „Полети“ (Военно
издателство, София, 1981), се споменава за „безименен наш мил сънародник, който
на 8 октомври 1577 г. е открил комета, която месец и нещо по-късно наблюдавали
последователно Местлин (учителят на Кеплер) и Тихо Брахе“.
В сп. „Историски часопис“, орган на
Историческия институт на Сръбската академия на науките, книга IV, 1952-53 г., е
отпечатана статията „Йедан наш посматрач први йе видео комету од 1577 и нову
звезду од 1578 године“ с автор Ненад Янкович (стр. 71-81). Ето нейното резюме:
„Общоприето е, че кометата от 1577 г.
е открита от Тихо Брахе на 13 ноември същата година, а Местлин я забелязва
няколко дни по-рано, на 7 ноември. Но в един Сръбски летопис от Габрово е
записано, че тази комета е била вече открита на 8 октомври 1577г., преди тя да
премине своя перихелий (на 26 октомври), така че очевидно е била наблюдавана
месец и повече порано. Безименният летописец е видял кометата за последен път
на 14 декември същата година и отбелязва, че нейната опашка наподобява въже.
Историческите и хронологичните проучвания доказват, че годината е отбелязана
съвсем точно. Следователно няма никакво съмнение, че летописецът пръв е видял
кометата. Неговото сравнение на опашката на кометата с въже е още едно
доказателство за това, понеже в запазените нейни рисунки тя е по-широка към
своя край, отколкото към главата си. Това показва, че е била наблюдавана през
различно време“ (стр. 81).
На новобългарски език бележката за
това събитие гласи:
„В лято 7086 (1577) се появи опашата звезда. И се движеше като въже. И с
главата си беше наведена на запад, а с опашката към Цариград. И на опашката
имаше малка звезда, а пред нея три звезди наред. И сия от 8 октомври до 14
декември вечерта и отиде в облаците.“
Преводът е направен от проф. Боню
Ангелов, известен изследовател на средновековната и възрожденската българска
книжнина. Той отново изчисли годината по съвременното летоброене – грешка няма!
Даде и допълнителни пояснения относно ръкописния сборник със смесено съдържание
от ХVІ век, открит от бележития руски, учен и пътешественик по нашите земи
Виктор Григорович. Последният го публикува през 1859 г. в своята много ценна,
но малко използвана в науката книга „О Сербии в ея отношениях къ соседнимъ
державамъ преимуществено в XIV и XV столетияхъ“, отпечатана в Казан, в
типографията на местния университет. По указанието на самия Григорович,
ръкописът бива наречен Габровски „по месту приобретения“. Днес той се съхранява
в Държавната научна библиотека „А. М Горки“ в Одеса под № 415.
Според проф. Боню Ангелов, летописът
в сборника е сръбско съчинение, но е поместен в български ръкопис, тъй като
съдържа данни, свързани с историята на всички балкански народи. Бележките в
него от 1566 г. нататък обаче са дописвани – от други хора, с друг почерк,
по-небрежно – и това е очевидно. Затова Григорович не е успял да ги разчете и
на тяхно място в публикацията си поставя многоточие. Разчита ги по-късно
сръбският учен А. Белич. Известният изследовател Люба Стоянович ги обнародва
през 1926 г. в „Неколико старих српских летописа. Споменик, кн. I XVI“,
издадена в Земун, (стр. 232-233), също наричайки летописа Габровски. Езиковият
анализ на приписката за кометата от 1577 г. доказва, че тя е дело на български
книжовник. В нея има само една сръбска дума – „напореду“. Но справката с
диалектния архив на Института за български език при БАН показва, че същата дума
съществува и в българските диалекти, и то чак в района на Странджа, в говора на
село Българи.
В неразчетените навремето от
Григорович приписки към летописа има и други изненадващи сведения за небесни
явления. Непосредствено след приписката за споменатата комета е отбелязано (в
превод на новобългарски): „Тогава се
появи голяма светла звезда на 13 февруари, когато имаше сняг“. Тук вече не
става дума за комета, а за звезда! В китайските летописи е отбелязано, че по
време на династията Шин Цунг, на 22 февруари 1578 г. на запад се е появила
голяма звезда, „ярка като слънцето и
придружена с известен брой звезди по-малки“. Сведението е взето от
съчинението на Джон Уйлямс „Наблюдения на кометите от 611 г. пр н е., до 1640
г. сл.н.е., извлечени от китайски летописи“, Лондон, 1871 г., стр. 92. На
същата звезда са посветили изследвания астрономите Хумболд и Фламарион.
Следователно, нашият безименен сънародник е открил и звездата – девет дни преди
китайците!
Датският астроном Тихо Брахе (1546-1601), когато е тридесетгодишен, с
щедрата помощ на крал Фредерик І, построява на малкия остров Вен в протока
Йоресун между Дания и Швеция, обсерваторията Ураниборг (наричана „Небесният
замък“ в чест на богинята на астрономията Урания). Повече от 20 години той
провежда систематични наблюдения чрез конструирани от самия него уреди и
приспособления. Съставя каталог на почти 1000 звезди с точните им небесни
дължини и ширини. Изследва кометите, отричайки космологичното учение на
Аристотел, че те са огнени феномени в поднебесните области. На 11 ноември 1572
г. за пръв път вижда избухването на Свръхнова звезда в съзвездието Касиопея,
което нарича „най-великото от чудесата, които някога са се случвали, откакто
свят светува“. Сетне се премества да живее в Прага при двора на император
Рудолф, където също изгражда обсерватория.
Стр.12
Бр. 33/НОЕМВРИ 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар