Гореща пепел
Между Дряновския манастир, Царева ливада, Трявна и Боженците има изчезнало
село. За него е запазена следната легенда:
„Малко
преди падането на Търново тайно от него е изнесена царската хазна, за да бъде
спасена. Златни колесници с тежко имане заминават за Пепеляна, където имало
стар манастир. Ковчежниците укриват в него хазната и дават огън на светилището,
за да не остане никаква следа.
Една
вечер, скоро след поругаването на столнината Търново от друговерците, жителите
на Пепеляна виждат как в близката гора спират за нощувка конници. Изморени от
пътя и необичайно мълчаливи, те наклаждат огън и сядат край него да похапнат.
Сетне свалят от конете си някакви сандъченца, подлагат ги под главите си и
заспиват... Селяните решили, че непознатите пътници карат някакво тежко имане.
Нападат ги тайно през нощта и ги избиват до един. Грабват сандъчетата със себе
си и побягват. Ала когато ги отварят, виждат, че в тях няма никакво злато, а
във всяко - по шепа пръст. Родна пръст от опожарената
столица Търново!...
Като
разбират какво са сторили, те проклинат селото и самите себе си, подпалват
всички къщи и ги превръщат в пепел. Оттам идва и името Пепеляна. Столетия
наред всеки опит да се засели отново това прокълнато място завършва без успех.
Щом новите къщи стават повече от три, избухва неочаквано пожар и те изгарят.
Най-сетне, около началото на отминалия век, селяните се отказват да живеят тук
и се разпръсват по околните селища. Техни наследници има и днес в Саботковци,
Върпища, Чакалите и Доча. А на самото място може да се види кладенец със
студена вода, порутени зидове, чешма, обиколена от дънери на стари дъбове. И
още цъфтят сред шубраците градински цветя от някогашните дворове на селото -
жълти лалета, бели нарциси, латинки...“
"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник - Бр. 28/ 2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар