Кръстове навръх Балкана

Новопостроен параклис припомня пренасянето

на мощите на Рилския светител от Средец в Търновград

Българската държава е била най-силна, когато светската и духовната власт са живели в единство. Ярък пример за това са оставили за потомството още в началото на Второто българско царство.

Преди повече от осем столетия е решено да се отдаде почит към светия Рилски светител, първия южнославянски светец, като се пренесат неговите свети мощи от Средец в столнината Търновград. Тогава самият владетел цар Асен І заедно с патриарха Василий, игумена Йоаникий, с всички боляри, знатни хора и цяло множество столичани се изкачват на билото на Стара планина. Понеже новата черква на хълма Трапезица не била още довършена, наложило се търновци да престоят на Балкана цяла седмица. Друг подобен случай наистина няма и той е останал в паметта чрез назоваването на това място – между върховете Шипка и Българка – връх Голям Кръстец. Горното представя самият Патриарх Евтимий в своето „Пространно житие на преподобния отец Иван Рилски“– художествена кулминация на агиографската традиция, известно не само в България, а и в Сърбия, Молдова и Влашко.

Знак за това единствено по рода си събитие е изграденият с усилията на туристи от дружество „Академик“ при Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и планинските жители нов параклис на самия връх – сред вековна букова гора, до масивна скала, между прости пътеки, утъпкани от стотици посетители. Главен подбудител на идеята е Борис Иванов– 77-годишен запален турист, родом от близката железопътна спирка Бъзовец, живущ в Стара Загора. Той създава проекта и ръководи строежа в съдружие с кметския наместник при община Трявна Иван Петков. Без бавене студенти зографи под ръководството на свои преподаватели създават за три години подобаващи за случая стенописи: посрещане на мощите на Рилския Чудотворец на върха, сцени от неговото житие, образи на Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Михаил Воин, Св. Ангел Воин, Св. Николай Воин, на местните новомъченици Св. Димитър Сливенски, Св. Лазар Дебелдялски, Св. Онуфрий Габровски. В олтара на параклиса са изобразени не според канона Светите Седмочисленици. Мястото е осветено от Великотърновския митрополит Григорий още при започване на строежа, като е поставен на скалата железен кръст, висок три метра. В неговата основа е вградена частица от мощите на светеца, нарочно донесени от Рилския манастир. Освещаването е направено с изворна вода, също донесена от пещерата, където е живял светецът в Рилската пустиня. След завършването на стенописите параклисът е повторно осветен от митрополит Григорий. Параклисът е построен главно с дарения на хора от цялата страна, най-вече от Стара Загора. Всяка година тъдява се прави празничен водосвет с курбан, на който идват стари и млади отразни български градове. Курбан правят и на съседния параклис „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ при железопътната спирка Бъзовец. В Книгата за отзиви има подписи на посетители от разни места, включително и на англичанин от Лондон.

За Буквите" Кирило-Методиевски вестник Бр. 31/ ноември 2009 г.