В ония години двата
водещи седмичника „Поглед” и
„Антени” излизаха в непрестанна
плодотворна конкуренция. В някои случаи „Антени” оставаше с явно предимство.
Такъв бе случаят,
когто в Клуба на журналстите се обсъждаше страницата под заглавие „Тъпкано ще
ти го върна!” в току що излезлия брой на „Антени”.
Тогава сред
официалните гости на Габровския фестивал
беше известният руски режисьор Вячеслав Котьоночкин – създателят на популярната
филмова серия „Ну, погоди!”. Той разгледа града, беше на „Етъра” и Боженците,
срещна се с председателя на градския народен съвет, присъства и на официалното
откриване на Дома на хумора. Стана това през май 1975 година.
Скоро след това
заминах в командировка за Москва. Още първия ден се озовах в светая светих на
тогавашните „мультики” – студията „Союзмультфильм”, която се намираше близо до
площад „Маяковски” и Кукления театър на Сергей Образцов. Бях уговорил по
телефона среща и интервю с Котьоночкин.
Високият русоляв мъж
ме посрещна с видима радост от срещата
си с габровци.
Попитах в упор:
-Как оцеляхте вие с
това необичайно фамилно име в Габрово?
/”Котьоночкин” ще рече
„Котарачкин” или нещо подобно.../
Последва мигновен
отговор:
-Габровци ми отрязаха
не опашката, а късче от сърцето!
Разговаряхме над
монтажната маса в студията, върху която
лежаха кадри от новата 7 серия на филма. В нея замисълът беше Вълкът и Заекът да
се помирят. Пременен в морящка фланелка Вълкът предлагаше в знак на приятелство
лулата си на Зайчето, а то в отговор му даваше да опита морковче. Само че вълк
морков не яде и заек с лула не пуши... Освен това без да ще последният настъпи
широкия моряшки панталон на партньора си и го скъса. Гоненицата между двамата
продължи.
Отнесох със себе си
няколко оригинални кадъра от филма, които украсиха страницата в „Антени”.
Предложих и свой свободен превод на непреводимото заглавие.
А дъщеричката си
зарадвах с автограф върху касетка от серията:
„Деляна, обещавам от името на всички
художници, че Вълкът никога няма да хване Заека.”
Показаха ми освен
това цял чувал с писма на зрители – деца и възрастни, които не даваха да се
помене серията да завърши, както бе замислено. Тя и до днес продължава със сина
на режисьора.
Роди се тогава идея:
Вълкът пристига в Габрово като гост на фестивала и се сприятелява с Габровската
котка.
„Какво може да
произлезе при тази среща?”
Зададохме този въпрос
на читателите на детския вестник „Септемрийче”. Пристигнаха много отговори в
Студията за рисувани филми. Наши творци – до един руски възпитаници от
Московската филмова академия осуетиха тази идея. Те се гордееха като създатели
на свой стил в рисуваното кино с
международно признание. Той обаче не бе отправен към децата, а към
възрастните с неясен философски подтекст
и не намери продължения.
/Не може да се намери
това в книжката – анекдот „Габровски път от/към Европа”, издадена през 2014 г./
Няма коментари:
Публикуване на коментар