Малко се знае
На 27
ноември 1919 г. в парижкото предградие
Ньои /правилно е ударението да се
поставя на втората сричка/ министър председателят на България Александър
Стамболийски подписва заедно с
предстявители на съюзните и обединени държави мирен договор, който бележи
Втората ни национална катастрофа.
При това в
пристъп на гняв той строшава демонстративно перодръжката , която му поднасят.
Всички парижки вестници с едри букви оповестяват събитието.
В тях обаче няма нито дума за България! Все едно, че тя изобщо не съществува...
Българският селянин от Славовица се принуждава да стори
нещо неочаквано. Той заставя неговия шофьор да предизвика мнима улична катастрофа. И тогава вестниците се обаждат
пестеливо: така и така премиерът на България за малко да загине.
Но има и нещо
далеч по-многозначително.
Гробокопачът ни –
френският министър - председател Жорж Клемансо /1841-1929/ урежда официалното подписване на Договора да стане в
огромна зала, върху чиято стена е изобразена битката при Одрин на 14 април 1205
г., когато многобройните войски на цар
Калоян заедно с 4000 кумани на коне унищожават цвета на западното рицарство, предвождано от
император Балдуин Фландърски, и по такъв начин слагат край на кръстоносните походи за завладяване на Божи гроб.
Колко века им е
държала ситост на големците от Версай тази разгромна среща, за да жадуват
неотменно възмездие!
Нека се помни и
припомня горното.
А пропо: пее ли се все още в днешната стара столнина старата градска песен
„ТАЗИ ВЕЧЕР КАЛОЯН ПИРУВА”?
https://www.youtube.com/watch?v=o6DACqW9J5w
 |
| пръстена на Цар Калоян |
Песен за Цар Калоян
Няма коментари:
Публикуване на коментар