ТРЕТА СЛЕД ЕЛАДА И РИМ
Николай Федоренко
Руски
писател и дипломат
В българската
етнографска и културна стихия са се слели всички ветрове и течения,
които са идвали от Запада и Изтока. Едновременно с това българският
народ, чиято държава векове наред е била оживен кръстопът, многократно
е понасял ударите на съдбата, изпитвал е на собствен гръб нейните
превратности, петстотин години е страдал под чуждо иго. Плодотворно
влияние при формирането му обаче са упражнили богатите култури и
цивилизации – тракийската, гръцката, римската, славянската, прабългарската,
византийската, западната и източната. Той е съумял да преосмисли
и да претвори духовните постижения на тези цивилизации, като е запазил
при това своята култура и национална самобитност.
В резултат се
появява синтез от тракийска, елинска, византийска и други местни
култури. Именно това сливане е дало на света сегашната култура на
България.
Когато се изследват
духовният живот и историята на културата, обичайните термини запад
и изток едва ли могат да се приемат като научни дефиниции за
адекватни понятия. Те по-скоро трябва да се разглеждат като символи
или условности с тяхното ограничаващо значение, като понятия, свързани
с движението на небесното светило, т.е. с изгрева и залеза на
слънцето.
България – така,
както я схващам аз – е била мост, по който в Европа са се върнали античната
култура и античната мисъл, унищожени на европейския континент по
време на Великото преселение на народите, но запазили се в Азия.
Тук, в България, първата феодална страна в Европа, могат да се срещнат
развалини от най-старото Европейско средновековие.
България е третата в Европа земя на античната класика
след Древна Елада и Рим. Тринадесет века ни делят от създаването на
българската държава. Преди тринадесет века тук са се смесили славянските
племена, местното тракийско население – мохикани на античните
времена и древната култура — и конните орди на прабългарите. Тук,
на тези земи на Балканския полуостров, където са преминали вихрите
на робски въстания, през VII в. била основана България – единствената
европейска държава, която съумяла да запази името си.
България притежава
единствени по рода си златни съкровища от траките. Изящество и високо
майсторство личат в съдовете и украшенията на траките – истински
съкровища. Ненапразно те са си спечелили световна слава. Елините и
римляните са й оставили в наследство каменни настилки, мраморни
амфитеатри и храмове, бани, построени край множество топли извори,
с които е така богата тази земя.
Първи от целия
славянски род българите създават своя писменост и книга. В противовес
на господстващия догмат за триезичието славянобългарската азбука
на Кирил и Методий даде на европейската литература първите писмени
паметници на разбираем за народа език. Първият в Европа „Златен
век“ на писмеността може да бъде наречен български. Служейки си със
славянската писменост, богомилите в България въоръжават първото
народно антифеодално движение в Европа с идеи, които стават ново
стъпало в развитието на европейската философска мисъл от онази
епоха.
Известно е,
че за литературен език на Древната Рус се признава славянският език,
който в основата си е старобългарски, но е изминал голям и самостоятелен
път на развитие в Русия.
Из книгата „Български записки“. София, 1982 г.
В. „За буквите –
О писменехь“, бр. 7, 1983 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар