С ДАЛНОВИДНОСТ И СИСТЕМНОСТ
Или как в наши дни проф. Иван Добрев
продължава – духом и тялом – априловската
прозорливост
В Катедрата по кирилометодиевистика на Свети-Климентовия
университет в София проф. Иван Добрев обитава кабинета, в който преди него са работили
години наред професорите Любомир Андрейчин и Стойко Стойков – учени
мъже с големи заслуги към българския език. Преподава старобългарски
език на студентите филолози. Погълнат е всецяло от жаждата да проучва
първоизворите на нашата духовност. И това във висша степен не е случайно.
Вместо визитка – поглед в статията за него в Кирило-Методиевската
енциклопедия.
Роден е през 1938 г. в Сливен. Завършва средно образование
в родния си град и българска филология в Софийския университет.
Асистент и доцент във Факултета по славянски филологии. Специализирал
в Москва и Санкт Петербург. Става професор през 1986 г.
Езиковед и палеограф, специалист по старобългарски
език и история на българския език. Издава Зографския и Боянския палимпсест.
Изследва глаголицата, като отхвърля хипотезата на Тейлър–Ягич–Лескин
за нейния прототип. Подчертава народностната принадлежност на Кирило-Методиевия
език. Трудовете му се отличават с оригиналност и са защитени с богата
ерудиция. Привежда нови доказателства за българския първообраз
на „Изборника“ от 1073 година – дело на цар Симеон, и на „Македонския
кирилски лист“ – много ранен паметник, създаден в Плиска или Преслав в
края на ІХ век.
– Първо да потърсим духовното родство с Васил Априлов.
– Априлов си остава
щедър дарител и много далновиден човек. Ако се изразим с днешни думи,
новото българско образование е негов интелектуален продукт. Той
не само е прозрял ползата от светска просвета, но е направил всичко,
което е било възможно, за да дойде тя при нас, българите. Като горещ
родолюбец, естествено е да помисли първо за родния си град Габрово.
Но не само защото там е роден той самият, а понеже там живее много
будно балканджийско население с отворени очи за новото. Априлов дава
финансови средства не само за построяване на сградата на училището,
но е мислил сериозно и за преподавателите в него, за учебните програми.
Щастливо обстоятелство е, че в Габрово от по-ново време е имало метох
на Рилския манастир (още руските монаси са оценили преди него Габрово)
– там именно почва Възраждането. Да споменем градове като Банско,
Самоков, Копривщица и други. Живата връзка с манастира в Рила осъществява
Неофит Рилски, който, макар и в расо, е учител от светски тип. Последният
притежава вроден усет къде ще бъде люлката на новата българска духовност.
Захари Зограф го рисува с глобус в ръка, не с евангелие и кръст.
Две
са първите средища на новобългарската просвета: Априловската
гимназия и – колкото и да е невероятно – училището на Неофит до Рилския
манастир.
– А какво значение има Априлов като учен-славист?“ – попитах
.
–
Неговата „Денница“ е една великолепна книга. Нея следва по-често
да я разгръщат дори историците на Българското средновековие. От
нея може да се научи например доста подробно за съдбата на Преславската
библиотека. Разказано е и за „Реймското евангелие“, над което в
продължение на цели векове са се клели френските крале при коронацията
им. Априлов живо е следял какво се пише за българите главно в Русия,
бил е в течение на българската просветна мисъл.
И
не е случайно, че тъкмо синът на неговия съмишленик Николай Палаузов
Спиридон става първият български учен-историк в европейски смисъл.
С неговата дисертация, защитена през 1852 г. в Санкт Петербург, е въведено
понятието „Симеонов век“. Това не са исторически случайности.
Ако Възраждането ни не бе дело на най-будните тогавашни българи,
България едва ли щеше да я има изобщо. Следват ги учени-историци като
Марин Дринов и Васил Златарски, а в областтта на езикознанието – Стефан
Младенов. Тяхното горещо родолюбие е подплатено със здрава европейска
научна подготовка.
Подобни
личности не се побират в нашите издребнели днешни представи за
място и роля в историята. Това са хора, които са знаели какво да
направят, как да го направят и защо да го направят.
Чудя
се едно – защо Габрово не е дало книжовници от величината на Софроний
или Раковски като Котел например, или Ботев като Калофер, или Вазов
като Сопот. Остава една загадка.
– А какво означава Априловият израз „природен българин“?
–
Човек, който си остава с мисъл и чувство за рода си, където и да се
намира по света.
Стигнахме до кръвната родова връзка на проф. Добрев с
Габрово. Майката на неговата прабаба на име Иванка е казвала „вуйчо“
на Васил Априлов. Той е бивал у дома им, когато е посещавал града.
Нейната майка е може би Кера, сестрата на Априлов, която е поддържала
писмовна връзка с него. А дъщеря й Кина е женена за Еким Гунчев, търговец
и индустриалец. Имат шест дъщери, две от които умират неомъжени.
Внуците на останалите четири са братовчеди на професора.
Най-голямата от дъщерите на баба Кина на име Ганка е
учила философия в Швейцария. Друга се казва Йорданка. Трета на име
Иванка, кръстена на баба си, е женена за проф. Стефан Бончев, един от
нашите първи геолози. Неин син е акад. Еким Бончев.
Другата дъщеря на име Мария има от своя страна три деца:
най-голямата й дъщеря Бойка е майка на проф. Добрев, който има брат Димитър,
доцент в Математическия факултет. Бойка има сестра Катя с дъщеря
Мария Самоковлиева, музиковед и професор в Пловдивския университет.
Братът на Бойка е Бранимир Папазов, професор по медицина. Неговият
син Боян Папазов е киносценарист – беше напоследък в културната
служба на нашето посолство във Вашингтон.
Наследникът на Априлов не престава издирванията
си над древните кирилски текстове. Трупа нови открития и догадки
с надежда някой да отдели време и средства за тяхното обнародване,
имайки като жив пример Васил Априлов.
Септември 2004 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар