ДА ПРЕБЪДЕ КИРИЛИЦАТА!
Днешни приписки към Храбъровия памфлет „За буквите“
ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС
„Вие, българите, сте
се оградили с непознатата за по-голямата част от света кирилица,
за да подсилите още повече любопитството към вашата древна култура.“
АФЕУЪРК ТЕКЛЕ
Световноизвестен етиопски художник
„Св. Св. Кирил и Методий дадоха на българите третото
око, за да виждат истината.“
ГЕНЧО СТОЕВ
„Дълго съм се възхищавал
на внезапната поява на старобългарската литература, избухнала
сред тъмнината на средновековното европейско небитие като нова разширяваща се галактика. Нейната светлина
озари и други територии, и други народи. Тя продължи да пулсира могъща
чак до оня тежък миг в нашата история, който можеше да се окаже гибелен
за съществуването на народността ни.
Ледниковият отомански период не ни погуби, само
защото из потайните килии на манастирите останаха да будуват много
книги, да греят много кандила. Пък и част от лъчението, пръснато из
пространствата през обилните периоди, се връщаше като благодарно
ехо оттам и будеше надежди. Така че новият взрив на възрожденската
литература е само припламване на нещо отдавна съществуващо. И
ето: до Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, до Патриарх Евтимий и Григорий
Цамблак застанаха Паисий Хилендарски и Софроний Врачански...
Днес ние продължаваме
да творим и да мислим, да говорим и да сънуваме на родния си език. Но
всъщност кога се появи този „език свещен на нашите деди“? Защото нашите
деди имат и тракийско, и славянско, и прабългарско потекло! Кои от
тях ни го завещаха? Това стана по времето на цар Борис Първи. Той бе
подкрепен от делото на Кирил и Методий и от сина си Симеон…
Как да забравим, че ония новосътворени писмена, че
оня млад език и неговата току-що родена литература още от люлката си
погледнаха нависоко и надалече?
И че вместо гукане, още тогава над света се понесе
един неповторим от нас – и човешки, и космичен, и незаглъхващ досега
„Шестоднев“. Този безсмъртен камертон, това чудодейно слово е една
от силите, които ни организират.“
ЛЕОНИД ЛЕОНОВ
„Чест и слава вам, покровители
и наставници на славяните, свети братя Кирил и Методий, помагали
на потомците да не се отклонят от християнския път в порива си към
звездите и в здрача на нашето смутно време да не загубят вяра в светлото
пладне на човечеството.“
ФЬОДОР АБРАМОВ
„Вече хиляда години – точно хиляда години – всяко
руско дете, преди да пристъпи в лъчезарния храм на науката, културата
и изкуството, заучава тридесетина букви, усвоява ключовете,
единствено чрез които могат да се отворят вратите на този храм.
И тези ключове, единствени
по рода си наистина, са изковани от най-чистото злато на славянските
езици, на славянския дух, който е дал на руския народ и на другите славянски
народи великият български просветител Кирил.
Именно той, Кирил, и
неговият сподвижник Методий са заложили основите на братството
между славянските народи, без които не може да има траен мир на Земята.“
ПЕТЕР КИРАЙ
Будапеща
„Константин-Кирил и Методий отстояваха истината
на своето учение, правото на писменост на майчин език и по този начин
поставиха основата на старобългарската книжнина.“
ЙОСИП ХАМ
Виена
„Кирил и Методий са дали на славяните писменост и
са ги въвели в световната култура. Тяхното дело днес сияе повече, отколкото
преди 1100 години.“
МОШЕ АЛТБАУЕР
Ерусалим
„Съвременните поколения, които сега използват
кирилицата, са длъжни да се отнасят с благоговение и почит към великото
дело на Кирил и Методий, да виждат в тази писменост и в творбите, създадени
на нея, символ на културно-историческото наследство на дедите си
и да я пазят за идните поколения.“
ГУНАР СВАНЕ
Орхус
„Ако съвременните хора искат да разберат самите
себе си, те биха могли – и са длъжни – да проследят пътя, който отвежда
назад в историята. В края на този път като светли пътеводители стоят
първоучителите Кирил и Методий.
Хора от подобна величина като учителите Кирил и
Методий завинаги ще останат извор на вдъхновение за всички хора
–не само за българите и славяните.“
БАЛДУР ПАНЦЕР
Хайделберг
„Кирил и Методий не само са изобретили славянските
писмена, но са дали на славяните чрез книгите достъп до света на човешкия
дух.“
ВИНЧЕНЦО ДИАМАНТЕ
Венеция
„Културата не е богатство само за един народ. Тя
е съкровище за цялото човечество. Аристотел не е само за Гърция, Леонардо
да Винчи не е само за Италия, Кирил и Методий имат значение за целия
свят, защото те дадоха на славяните възможност да бъдат братя.“
ДЕСАНКА МАКСИМОВИЧ
Белград
„Виждам, че сме славянски братя и по това, че и вашият
народ, българският, както и нашият, цени писмеността, книгата,
културата.
Да пребъде кирилицата!“
ЖАН ЛЕ ГИЮ
Монреал
„Старобългарският език и литература процъфтяват
и преминават през по-голямата част от славянския свят – на места за
първи път, на други – като велико възраждане.
Сърбия приема старобългарския като свой първи религиозен
и литературен език. Румъния – една неславянска държава, прави същото.
Русия по време на официалната си християнизация от последната четвърт
на Х в. (988 г.) приема книги за богослужение и литература от българите.
Успехът при налагането на старобългарския език в
културния живот и религията е главният аспект от революционното
дело на Кирил и Методий. Пред лицето на една мощна опозиция те успяват
да издигнат езика до равнището на латинския и гръцкия.
И нещо повече: между Източния и Западния блок от този
период – Византия и Рим, двамата велики реформатори налагат правото
на трети свят, налагат правото на славянския свят да издигне своя
глас.
Латинският, гръцкият и други чужди езици по онова
време били право на привилегировано малцинство; Кирил и Методий
дават право на широките народни маси да учат и се изразяват на своя
собствен език и да имат такова право, което да бъде уважавано от всички.
Това е великата културна
революция на християнския свят през IХ в. – факт, добре познат от стари
времена.“
АШИТ ЧАКРАБОРТИ
Делхи
„Животът, творчеството и учението на Кирил и Методий
могат да се съпоставят и да бъдат разбрани, ако те се сравнят с наследството
на великите индийски религиозни водачи Буда, Чайтания и Нанак.
Друга подобна фигура в Индия е Атиша Дипанкара Шриджняна,
чийто живот и дейност наподобяват живота и дейността на Кирил. Кирил
в Моравия и Дипанкара в Тибет имат много общи дела. Чрез делото на
Кирил и брат му Методий ние разбираме по-добре славянските народи,
изпитваме родство с тях, защото ние всички сме минавали и минаваме
през същите борби за утвърждаване на нашия език и култура.
Българите могат с основание да се гордеят с факта,
че книжовниците от Първото българско царство са били пряко запознати
с предхристиянската гръцка философия на Сократ, Платон и Аристотел,
въпреки че голямата част от нея е отсята през ситото на християнския
византийски догматизъм. Русите и сърбите не влизат в толкова непосредствен
контакт със старите европейски съкровища. Без преувеличение може
да се твърди, че преди Ренесанса в Европа никоя друга средновековна
народност, освен българската, не е могла да се доближи толкова до
древните гръцки философи.“
АЛБЕРТ РАУХ
Регенсбург
„Чувал съм и в Гърция,
и в България да казват: „Отивам в Европа“. Но това е безсмислица. Те
имат предвид западните части на континента, а всъщност неговото общо
название се появява отначало като название на областта западно от
Босфора и Дарданелите. Вие, гърците и българите, всъщност обитавате
самото сърце на Европа – географски и исторически! По тези места в
древността и през Ранното средновековие има блестяща култура и цивилизация,
докато у нас например, в Северна Германия, по онова време не е имало
нищо.
Забравя се и друго: половината от европейското
население днес са славяни.
Епохата, в която живеят братята Кирил и Методий,
е твърде сродна с днешната. Ние имаме голямата отговорност да следваме
техния пример. Те идват от Изтока с мисия
за сближение със Запада. Ако това беше станало навремето, нямаше
България да я постигне тази огромна беда – да падне под ударите на
отоманите. А християнският свят може би щеше да се съхрани като
единно цяло.“
ИМРЕ ТОТ
Сегед
„Делото на Кирил и Методий в никакъв случай не може
да бъде разбрано без неговия български аспект. Какво би станало,
ако техните ученици – Климент Охридски, Наум, Ангеларий не бяха дошли
в България, в престолнината на княз Борис I – Плиска. Вероятно славянското
писмо не би изчезнало, но нямаше да получи такова всемирно историческо
значение, каквото има днес, каквото му осигури Първата българска
държава.
Следовниците на двамата солунски братя пристигат
в България, която по онова време изпитва нужда тъкмо от такива хора
като тях, и това им позволява да разгърнат грандиозна по своя обхват
просветителска дейност.
В този смисъл Кирило-Методиевото дело навлиза
дълбоко в руслото на общославянското развитие и най-вече на старобългарското
християнизиращо и хуманизиращо се общество.“
РАЛЯ ЦЕЙТЛИН
Москва
„Старобългарският език – първият литературен
език на славяните е изиграл значителна роля в културната история
на славянските народи, като е оказал голямо влияние върху формирането
и развитието на почти всички славянски литературни езици.“
СВЕТЛАНА ПЛЕТНЬОВА
Москва
„Руските хора винаги ще тачат паметта на Кирил и
Методий, дали на славяните писменост, която най-добре изразява техния
език. С нея са си служили Пушкин, Толстой, Достоевски, чиито творби
са достояние на цялото човечество.“
БОРИС РИБАКОВ
Москва
„През Х в. Киевска Русия възприема славянската
писменост, архитектурата и живописта на Византия с посредничеството
на България.
Българските книги не са се превеждали на руски
език, те просто са били преписвани, защото са били напълно разбираеми.
Следователно преди хиляда
години Русия е била ученичка на България, която от своя страна пък
се е учила от Византия. Византийската култура е дошла в Русия, пречупена
през погледа на българските книжовници. Ние не забравяме това.“
(В
превод на новобългарски език)
Няма коментари:
Публикуване на коментар