Трапезана духа       

Трети международен конгрес по българистика София, 23–26 май 2013 г

Посветен на 1150-ата годишнина на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. В конгреса участваха 475 учени от 130 университети, научни институти и центрове в 44 държави

Близо петстотин учени от 44 страни – предимно на средна възраст – обсъждаха четири дни под покрива на Софийския Свети-Климентов университет миналото на България, Балканите и Европа. Възобновена бе една периодична среща на изследователите на българския влог в културата на Стария континент и света – за трети път след 1981 и 1986 г. се състоя международен конгрес по българистика. Необяснимо е – както заяви при откриването на форума в присъствието на Президента ректорът чл.-кор. Иван Илчев – поради какви съображения в годините на т.нар. преход бе прекъснато общуването, след като чехи, поляци, унгарци не го сториха.

Форумът започна с пленарен доклад на видния български учен акад. Васил Гюзелев – президент на Българската асоциация по византология, на тема „Последният четвърт век на българистичната медиевистика“. Последваха многобройни примери в подкрепа на изнесения обзор. Полският професор Мирослав Лешка от Университета на град Лодз, Полша, донесе съвсем нова книга със заглавие „Цар Симеон Велики и Византия“. Проф. Филип Шашко, потомък на българин от Прилеп, който преподава балканска история в Университета на щата Уискънсин, САЩ, донесе цялостен превод на „История славяноболгарская“ от Отец Паисий Хилендарски със студия от 50 страници, която бележитият наш учен проф. Иван Дуйчев е написал приживе специално за това издание, в съчетание с най-важните преписи на свещената българска книга. Представители на Културния институт при Посолството на Кралство Иран в София известиха, че през есента в Багдад Паисиевата „История“ ще бъде издадена и на персийски език. Председателят на Съюза на преводачите в България проф. Емилия Стайчева възнамерява да свика кръгла маса, посветена на Паисиевите преводи на немски, полски, италиански, гръцки, руски език, която да се съчетае с 200-годишнината от Успението на Св. Софроний Врачански, направил първите два превода. Проф. д-р Джузепе дел‘Агата от Университета в град Пиза, Италия, е открил първоизточниците на Софрониевата „Книга за трите религии“ – съчинение, което днес има още по-голямо значение, отколкото за ХІХ век, когато е съставена от нашия бележит възрожденец и общественик. Видният съвременен славист и българист проф. д-р Уилям Федер от Амстердамския университет, Дания, който представляваше и Чикагския университет, участва дейно в дискусиите. Неговите научни проучвания са следени в Интернет по страниците на единственото по рода си издание „Полата книгописная“, списвано от него. От своя страна проф. Роланд Марти от Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, също вписан по достойнство в Международния редакционен комитет на Кирило-Методиевския вестник, разказа за скоро завършилия Международен конгрес в Милано по повод 1700-ата годишнина от обявяването на Медиоланскияедикт от император Константин Велики. Ректорът на Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ в Молдова, българин от тамошната Твърдица, представи плодове на разгърната издателска и пропагандаторска програма. Той водеше със себе си 21-годишния Иван Доминика, който е автор вече на седем книги въпреки младостта си. Проф. Марина Смолянинова от Института по славянознание при Руската академия на науките в Москва донесе сборник с дългогодишни изследвания върху живота и творчеството на писателя Васил Друмев (епископ Климент Браницки). По идея на проф. Надежда Драгова кръгла маса обсъди Соломоновата „Песен на песните“ от Свещеното писание, която са познавали и книжовниците от Преславската и Търновската школа, според новата книга наМаргарет Димитрова от Катедрата по кирилометодиевистика. Проф. Димитър Кенанов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ донесе нови томове на поредицата с доклади от симпозиумите „Търновска школа“ и своя книга за проф. Михаил Попруженко, който пръв изследва Бориловия „Синодик“ от ХІІІ век в издания от 1896 и 1928 г. Проф. Драгомир Лалчев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, който понастоящем преподава български език в Университета на град Крайова, Румъния, показа книгата си „Исторически обекти и лингвистична хронотопия на исихазма в Източна Тракия. Актуализиран опит за локализиране на Синаитовия манастир от ХІV век въз основа на житийната топонимия и крепостната система в Източна Тракия“ – внушителен резултат от научен проект, осъществен на територията на Турция чрез многократни теренни посещения в продължение на десетина години. Като потомък на богомилското селище „Червени попове“ край Тревненския проход в Стара планина той предизвика с участието си оживени спорове в секцията, посветена на богомилството. В университетската книжарница бяха поставени на лично място книгата на проф. д-р Анна-Мария Тотоманова, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика – „Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел“ и книгата на проф. д-р Татяна Славова от същата катедра „Славянският превод на Посланието на Патриарх Фотий до княз Борис-Михаил“, чрез които се подготвя кръглата годишнина от покръстването на българския народ след две години. Те са резултат от перспективен проект.

Към тях се добавят изданията на Научния център „Преславска книжовна школа“ при Шуменския университет. Проф. д-р Даринка Караджова от Югозападния университет „Неофит Рилски“, която в момента преподава български език и литература в Римския университет, показа изданието на Гладичовия препис по научната програма „Четвърт хилядолетие „История славяноболгарская“. На гостите бе показано новото двутомно критическо издание на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“ на Света гора (Атон), подготвено за печат от Димитър Пеев, Маргарет Димитрова и Петко Петков, с факсимилно възпроизвеждане на Зографската чернова на Паисиевата „История“ от 1762 г., с изискан нов неин превод на съвременен български книжовен език – дело на Димитър Пеев, с църковно-богословска редакция и коментар на йеродякон Атанасий, които поставят начало на цялостно проучване на Голямата книга с оглед на богословските критерии в оценката за книгата и за нейния автор. Участва с коментар и историкът Александър Николов. Изданието е осъществено под научната редакция на чл.-кор. Иван Добрев.

Ръководителят на Изследователския център „Валдемар Церан“ в Университета на град Лодз проф. д-р Георги Минчевизнесе пред отбрана публика лекцията „Посланието на Константинополския патриарх Теофилакт до българския цар Петър І в контекста на избрани византийски и славянски антиеретически извори“, в която разгледа най-ранното гръцко известие за новопоявилата се неоманихейска ерес, преди тя да бъде наречена „богомилство“. Той донесе втория брой на новосъздадения годишник „Studia ceranea“ – издание за историята и културата на Средиземноморието и Югоизточна Европа, който съдържа статии и на български учени.

Стремеж да обогати проблематиката на форума пролича в секцията „Българите през Средновековието“, ръководена от проф. д-р Пламен Павлов: какви храни и напитки са познавали нашите деди през отминалите векове, какви болести са ги терзаели, как са се обличали децата.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 40/НОЕМВРИ 2013 Г.