Във Вечния град Рим

От пратеника на в. „За буквите – О писменехь“

На 24 май 1979 г. се събраха в сърцето на Вечния град десетки българи – не само от родината, но и от различни страни на Европа. В този рядък момент средоточието от паметници на световната история и култура спомагаше да се усети непреходното в апостолското дело на братята Кирил и Методий. Седмица преди това в най-голямата зала на площад „Венеция“ бе открита изложба с български икони от ІХ–ХІХ век, предизвикала изненада и възхита в десетина световни столици. В самото навечерие на празника вратите на Ватиканската апостолическа библиотека, векове наред пазила загадъчно мълчание, се разтвориха, за да покажат пред посетители от цял свят свидетелства за величието на българския дух. В Сикстинската зала – най-тържественото място за такива случаи, върху чиито стени може да се види образът на Константин Философ редом с кирилските писмена – бе открита изложбата „Ватикански ръкописи и документи за историята и културата на България“. В словото си проф. Александър Фол – водач на официалната българска делегация, заяви: „България е вероятно най-старата държавна организация в Европа, която съществува и днес“. На следващия ден в. „Осерваторе романо“ с пълно доверие подчерта това заключение. Свещените български книги, разтворени в стъклените витрини, всъщност бяха безспорното доказателство за това.

Най-голямо вълнение будеше поклонението пред гроба на Св. Кирил в подземията на базиликата „Св. Климент“. Тържествената възхвала на славянските първоучители, изпята вдъхновено на това съкровено място от камерния хор „Йоан Кукузел“ като пратеник на Българската православна църква, не може да се предаде с думи. Новоизбраният глава на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ даде във Ватикана 40-минутна аудиенция на българската делегация. Един истински български празник не може да мине без импровизации. Когато нашите певци разглеждаха катедралата „Санта Мария Маджоре“, научавайки, че там преди 11 века братята Кирил и Методий и техните ученици са отслужили над първите ни книги литургия на славянски език, огласиха величествения храм със старобългарски песнопения. А на празничната трапеза в Секретариата за християнско единство, пред самите стени на Ватикана, прозвуча любимото „Достойно есть“ на Апостола Левски, изпято от архимандрит Неофит (сегашния Български патриарх).

(Настоящият текст е взет от бр. 2 на в. „За буквите – О писменехь, декември 1979 г.)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.