В началото бе
Преслав
Международен
симпозиум
„Делото на Св. Св. Кирил и Методий и
българският Златен век“, посветен на 1150 г. от Моравската мисия
и 1120 г. от Преславския събор.
Участваха 63 учени от България, Русия, Полша
и Словения.
Велики Преслав, 1 –3 ноември 2013 г.
Симпозиумът
бе организиран от Община Велики Преслав и Института по литература при
Българската академия на науките. При откриването приветствия поднесоха кметът
на Велики Преслав Александър Горчев, доц. Румяна Тодорова – заместник-ректор на
Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, от името на председателя
на БАН акад. Стефан Воденичаров, от Полската и Словенската академия на науките
и от Русенската митрополия. Денят на народните будители – 1 ноември, и руините
от скрипториите на Втората българска столица, откъдето славянската азбука
тръгва по света, бяха точното време и точното място за заключителното събитие в
годишнината от Моравската мисия, включена в Календара на ЮНЕСКО по предложение
на седем страни, между които и България. То бе зачетено с участието на
президента Росен Плевнелиев, под чиято егида протече тази годишнина у нас. Той
произнесе кратко слово пред участниците в заключителното заседание.
Научната
програма включваше първи съобщения за нови открития. Проф. д-р ВеселинПанайотов
– ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“, направи обзор на
постиженията в областта на славянската химнография. Той добави нови имена към
известните досега писатели от Златния век на българската книжнина:
Боян, Сисиний, Леон, Сава, Еразъм, Леви, Наум, Стоян, Ной, Исай и една жена – Ева.
Те
ще бъдат вписани в подготвяно електронно издание под заглавие „Himnographia
incognita“.
Д-р
Ценка Досева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разгледа лексиката
на ранната славянска химнография. Проф. д-р Анна-Мария Тотоманова – ръководител
на Катедрата по кирилометодиевистика при Свети-Климентовия университет,
представи едно значимо откритие в областта на старобългаристиката, оценено по
достойнство у нас и в чужбина – „Хронографията на Африкан“. Проф. Анисава
Милтенова – ръководител на Отдела за стара българска литература при Института
по литература към БАН, оцени химнографията като единствено по рода си
майсторство за интертекстуалност и базов принцип на културната политика, която
изравнява българската култура от Х в. с културата на останалата част от Европа.
Д-р
Ванда Бабич от Университета в Любляна, Словения, разказа за превода от
старобългарски език на творби от Преславската школа, направен с участие на
студенти по съвместен проект между Института по литература при БАН и
Словенската академия на науките като подготовка на антология от подобни
преводи.Тя е превела на словенски език Копитаровия препис на Супрасълския
сборник от ХІ в. по изданието на Франц Миклошич.
Младата преподавателка от
Университета на Санкт Петербург, Русия, проф. д-р Олга Сапожникова зарадва
присъстващите със своето изследване върху руския книжовник от средата на ХVІІ
в. Сергий Шелонин. Той е проучвал навремето обстойно „Богословието“ на Йоан
Дамаскин, преведено на старобългарски от видния преславски книжовник Йоан
Екзарх Български под заглавие „Небеса“, ала подготвеното от него издание е
осуетено от патриарх Никон – прочутия преследвач на българщината, и влиза в научно
обращение
понастоящем чрез книгата, издадена през 2010 г. Заради нея авторката е
удостоена с Макариевска награда от Руската православна църква. Същата тема
разработва в току-що отпечатаната нейна книга и доц. д-р Татяна Илиева от
Кирило-Методиевския научен център при БАН. По своя характер старобългаристиката
е поприще за дейно международно общуване поради разпръснатите в разни
книгохранилища източници.
Симеоновия
„Златоструй“ проучва в ново изследване и д-р Явор Милтенов от Института по
литература при БАН. Изводите от дългогодишни проучвания върху непреходното дело
на цар Симеон Велики сподели проф. д-р Христо Трендафилов от Шуменския
университет, който издаде в свой превод и коментар пространна антология под
заглавие „Измарагд“. Крупно събитие за съвременната славистика представлява новото
издание на „Учително евангелие“ от Константин Преславски в превод на немски
език, подготвено от проф. д-р Мария Тихова от Шуменския университет и
осъществено от известния германски издател Екхарт Вайер в Мюнхен.
Радостна
изненада на симпозиума извън официалната програма поднесе на български език в
своето приветствие Негово превъзходителство посланикът на Монголия в България
проф. Лхамсурен Дугержав. Той съобщи, че идната пролет в столицата Улан Батор
ще бъде открит нов паметник на братята Кирил и Методий – кирилицата отдавна е
официална азбука в източната страна и е останала отдавна непроменена.
"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар