Горда Стара планина!

Авторът на „Мила родино“

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. песента „Мила родино“ е утвърдена като български национален химн.

Призивно-страстната мелодия на този химн прозвучава за пръв път през есента на 1885 г. на борда на един кораб всред Дунава, с който български студенти от европейски университети бързат да се включат като доброволци в Сръбско-българската война. Неин автор е 22-годишниятстудент по история и филология във Виена Цветан Радославов.

Цветан Цветков Радославов е роден на 21 април 1863 г. в Свищов. Проявява отрано разнолики интереси и изключителна любознателност. Завършва класическа гимназия във Виена, сетне учи история и филология първоначално в австрийската столица, сетне в Прага. След участието си във войната учи философия в Лайпциг. Там през 1899 г. защитава докторска дисертация върху проблемите на човешката памет, която поразява със своята задълбоченост университетските преподаватели. При връчването на дипломата му ректорът заявява: „Честита е България с такъв син!“.

След като се завръща в България, Радославов става преподавател по логика, етика и психология. Години наред учителства в ІІІ мъжка образцова гимнази в София „Уилям Гладстон“. Негови ученици са първенците на българската култура Михаил Арнаудов, Тодор Герасимов, Петър Динеков, Ангел Балевски и мнозина други. Умира на 28 октомври 1931 г. в София.

Като късен български енциклопедист Цветан Радославов е философ, драматург, преводач полиглот, историк, филолог, художник, изкуствовед, композитор, пианист, писател, поет, деен общественик. Превел е либретата на оперите „Аида“, „Фауст“, „Лоенгрин“. Широка известност придобива неговата историческа драма „Яничарин“, която има две издания. Проучва титлите на българските царе, фреските от търновските черкви. Създава живописни творби. Неговият труд „Емоционалният фактор при мисленето“ е издаден година подир смъртта му от проф. Спиридон Казанджиев като бисер на световната философска мисъл.

Песента „Мила родино“ е поместена в европейски учебник по музика на Карл Махан. Композиторът Добри Христов прави хармонизацията ѝ. По-късно я обработват Филип Кутев и Александър Райчев. Направен е неин запис в изпълнение на Никола Гюзелев. На стената на дома на Цветан Радославов на ул. „Ангел Кънчев“ №3 в София е поставена паметна плоча.

 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

 БРОЙ 38/НОЕМВРИ 2012 Г.