„ФРЕД НЕ Е ТАКСИ"

Фред

Той беше роден в Единбург, столицата на Шотландия, но никога не бе живял в Европа. Като морски риболовец бе прекарал години наред в Малайзия, търгувайки с разни страни.

Достигнал пенсионна възраст, той решава да се засели временно в България. Обикаля Родопите, Странджа, Тракия. Избира да остане именно сред диплите на Предбалкана и то в Селото над пещерата. Харесва му, че къщите тук са изградени от камък, дори и плевните. И си личи, че са ги строили даровити майстори.

Купува най-голямата къща, чиито собственици живеят в Русе. Почва веднага да я преустройва вътрешно Прави я неузнаваема по свой вкус. В двора решава да изгради дувар. Писателят-дюлгерин от Габровското село Кряковци идва нза  оглед и съвет. Разработва малка градинка като засажда домати, магданоз, няколко ябълкови дръвчета.

Съпругата му Айрин малко му помага, гледа си повече кухнята.

Когато за пръв път ги видях, не пропуснах да изтъкна, че съм ходил в Шотландия, дори в най-северния град Абърдийн. А на домакинята посочих, че моята баба е носела същото име като нейното-Ирина, на гръцки „миролюбива”.  Макар да не беше хич миролюбива.

Ето как почва Фред да учи български език. Събират се неколцина наши хора от селото  да се почерпят. Сипват му сливова ракия - непознато за него питие. Обаче му напълват една водна чаша догоре.  Като я изпива, Фред почти не припада. И се научава да казва по български „Малко!...”, когато сядат пак да се почерпят. Това е първата българска дума, която той научава. Нали ние, българите, пием по подобен начин и шотландската ракия-уискито. Не само по два пръста течност на дъното в чашата. Варварски обичай.

Фред стана домакин на единствено по рода си събитие. На 4 април 2002 г. България бе приета за член на НАТО. По този повод бе обявен неприсъствен ден. Един зевзек сподели тогава гласно в купетата на габровския влак: „Само гледай как ще ни накарат да бием крак на тоя ден като на Девети септември преди”…”Сиреч да манифестираме по военному. Хрумна ми да уредим съответна сбирка у Фред. Заведох неколцина приятели от Габрово с журналистката от в. „100 вести” Надежда Тихова заедно с нейния съпруг Пенчо Тихов-известен художник-фотограф със страница в Интернет. Седнахме на трапеза у шотландеца. Чукнахме се със сливова за здравето на новите ни приятели-натовци. Събитието бе отразено върху първана страница на габровския вестник. Има си и фотодокумент за това.

На тукашните хора се налага често да слизат пешком до Царева ливада по старото шосе. Когато ги настигаше със своя „Крайслер” без скорости, Фред не спираше да ги вземе със себе си, както правеха други. Отговорът му бе: „Фред не е такси!...” Разбира се, по света такива услуги не се правят - не само в Малайзия, а навсякъде. Нали вече сме нови европейци...

Лека му пръст на Фред - жител на Горни Върпища! Според неговото завещание, следва прахът му да бъде разпръснат някъде над Южнокитайското море, където е прекарал живота си. Не е проста работа това. Не се знае дали ще бъде изпълнено последното му желание.

Габровци празнуват приемането на България в НАТО, 4 април 2002 г.

                                                                                             Илия Пехливанов