неделя, 30 януари 2011 г.

КИРИЛИЦАТА ВЛИЗА В ЕВРОПА ЧРЕЗ БЪЛГАРИЯ


"Цар Симеон сред книжовниците във Велики Преслав".
Из цикъла "Златният век". Художник Алфонс Муха (30-те години на XX в.)
               
Преди три десетилетия в околностите на Провадия, при гара Равна, иманяри попаднаха с булдозер на останки от древен манастир. Сетне археолозите, ръководени от д-р Казимир Попконстанинов, разкриха неизвестно светилище от ІХ век. То е извънредно богато на каменни надписи и рисунки върху варовиковите стени на църквата. Чуждестранни изследователи на старината, които по време на международен колоквиум по старобългаристика в София пожелаха лично на място да разгледат разкопките, отсъдиха, че това откритие променя представата  за най-ранния период на славянската култура. Нали ръкописите, достигнали до нас, са все от по-късно време.

В манастира са съхранeни повече от 20 каменни надписа на шест древни езици: старогръцки, латински, старобългарски /глаголически и кирилски/, рунически, двуезични. Един от тях точно датира освещаването на църквата и нейния патрон – то е станало на празника Гергьовден през 889 година, а църквата е посветена на Св. Богородица.

Върху стените не са изписани само имена на светци, а има и доста женски имена от простолюдието. Следва да се знае, че по онова време манастирите са били смесени. Някоя си Марина била пропъдена оттам, понеже забременяла / наречена е „кучка проклета” поради волното си поведение, с което размирила манастира/.

Най-ценен е надписът, в който изрично е цитиран папа Климент Римски, третият по ред римски папа. Както се знае, Кирил и Методий откриват в морето край Херсонес неговите мощи – „с ръждясала котва на шията”. Когато те ги отнасят ритуално през цяла Европа като необикновен дар на тогавашния папа Адриан ІІ, той най-тържествено ги посреща в Рим с огромно множество и спечелват неговото благословение на свещените славянски книги с разрешение да изнесат богослужение на славянски език в пет големи тукашни църкви. Това събитие е означено понастящем с паметна плоча върху стените на църквата „Санта Мария Маджоре”, открита от българския президент Георги Първанов / подменена впоследствие от премиера Бойко Брисов заради две пропуснати запетайки в нейния текст, изписан на италиански и български език./.

Така че кирилицата е изобретена в Плиска и Преслав – събитие, доказано с изсечени върху камък безспорни свидетелства. В един друг манастир край шуменското село Черноглавци бяха открити по-късно 84 каменни надписа, включая и един с глаголица. А в земите на Моравия след многодишни разкопки е намерен един-единствен каменен надпис на кирилица - и той е посветен на българския княз Персиан.

Надписите във Филипи, Северна Гърция, и Главиница /Балши/ в Албания са на гръцки език.

 През 1992 г. при приемането на България в Съвета на Европа председателят на Парламентарната асамблея Мигел Мартинес, по убеждения социалист, имаше всички основания официално да заяви, че с България в Стария континент влиза и една нова азбука-кирилицата, както е исторически достоверно и справедливо. Италианският премиер Романо Проди предложи тогава върху евробанкнотата  редом с надписите на гръцки и латински да има и кирилски надпис Европейската конституция беше подписана и на български език. Докладът за присъединяването на България към Европейския съюз също е написан и на български език. В него изричен раздел огласява кирилицата за трета официална азбука на Европа като „самобитен български принос в културата на Европа”. По идея на тогавашната министърка по европейските въпроси Меглена Кунева българският химн „Върви, народе възродени” беше преведен на всички европейски езици и разпространен нашироко.

Историята ни предлага възвръщане към началото на славянската култура, която е приета равноправно от останалите европейски народи. Именно така си представяме ние нашето приобщаване към Европа – като отдавнашни европейци със значим принос в културата на континента, а не като новодошли натрапници, приети по милост в антрето на общия ни дом. Да се знае: люлка сме, а не заден двор!...

 Да припомним също, че първоначалното название на Европа се отнася за областите около Проливите възоснова на древната легенда за похищението на Европа от Зевс, преобразен като бик. И е по-естествено западняците да казват  „Отиваме в Европа” като се качват на самолета на път за Несебър или Созопол, а не ние да  изричаме обратното, отивайки в  Щутгарт или Тулуза.

Духовното здраве на европейците наистина зависи пряко от дълбокото осъзнаване на техните истински корени.

/Ала какво да им речем като видят как по софийските улици нашироко шества латиницата. Дори един наш бивш президент-китарист навръх 24 май, досами паметника на изобретателите на славянската азбука, не се посвени да предложи да сме си помислили дали не трябва да си сменим вече азбукатга, за да станем истински европейци.../

Додатък
 В преамбюла на преправената напоследък Конституция на Република Словакия е вписано, че  Кирило-Методиевото дело е в основата на съвременната словашка култура.
Колко по-съществени основания имаме ние, българите, да сторим същото, нека да се
попитаме.


В. 100 вести”-Габрово,  22 март 2005 г.


Преписано, разширено и допълнено на 27 януари 2011 г., четвъртък .

Няма коментари:

Публикуване на коментар