ПАПАТА БЪЛНУВА НА БЪЛГАРСКИ

На смъртния си одър Анджело Ронкали проговорва на български език, като споменава името на неизвестна наша красавица

Папа Йоан XXIII

Италианецът Анджело Ронкали пристига в България на 25 април 1925 г. и престоява като посланик /нунций/ на Светия престол до 1934 година. Той е по произход селски човек, държи се най-обикновено с всекиго, достатъчно общителен. Научава български език. Обикаля неспирно страната – с магарешка каруца, яхнал осел, с камион или трактор, пешком. Веднъж по време на една разходка в Балкана среща самотен наш монах и разговаря с него. Когато идва у нас е 44-годишен и по негово признание тук прекарва най-жизнените си години.

Софиянката Милка Райчева, която живееше на ул. „Граф Игнатиев” № 32, разказваше как двете с нейната приятелка Любка като ученички в гимназията на ул. „Средна гора” често са разговаряли - на латински и на български - с Ронкали през високата ограда на неговото жилище. Правело им впечатление неговото разбиране, че Бог е еднакъв за всички хора и в религията не бива да има разделение и ограничения.

След София Ронкали е изпратен в Истанбул, сетне става нунций в Париж и патриарх на Венеция. А през 1962 г. белият дим от комина на катедралата „Св. Петър” известява, че той е избран за папа под името Йоан ХХІІІ.

През 1962 г. новият глава на Римо-католическата църква свиква историческия Втори Ватикански събор, който решително и последователно обръща нейната политика на изток. Поради това е наречен „Червеният папа”.

И не престава да говори за България – нейното име е звучало стотици пъти из коридорите на Ватикана.

Авторитетгното американско списание „Тайм” четири пъти го поставя на  корицата си като „Човек на годината”.

Ето и най-неочакваното:

На вечерята в Българското посолство в Рим по време на Кирило-Методиевския празник през далечната 1979 година човек на Ватикана доверява на ухо на седналия до него нещо съкровено. На смъртния си одър папа Йоан ХХІІІ проговорва на български език, като споменава името на неизвестна наша красавшица!

И папата е човек наистина - като всички други! Понятието „Шерше ла фам” придобива фантастични потвърждения.

Едно си остава необяснимо: защо тази българка, след като нейният таен познайник се издига до върховете на Католическата църква, не си е казала името, нито пък е  поискала  нещо от него...

/Да се печата без подпис/