ТЪРСЕЙКИ КОНСТИТУЦИИТЕ НА ЛЕВСКИ

Генчо Стоев

Писателят Генчо Стоев според оценката на видни европейски литературоведи е сред тримата най-ценни представители на изящната словесност за Стария континент от отминалия ХХ век. Неговата немноголовна повест „Цената на златото” , която представя драмата на априлци, сродна на класически грагедии, е преведена на десетина езика. Само че връстниците на чушкопека не го имат за нищо, а в поредицата на Издателство „Захарий Стоянов” авторът се крие някъде вкрая сред стотината български класици.

Продължението на тази повест се нарича „Завръщане”. Тя започва с последния ден на въстанието в Перущенската черква „Св. Архангел Михаил”. А оцелелият Павел Хадживранев се озовава сетне в Цариград. Съпроводен от младата българка Мария, той се завръща отново в родината. С каква цел я потърсва сега?

Воден от своите републикански мечтания, той тръгва да търси Конституциите на Левски, за които бил чул, че са укрити ...някъде по таваните на стара къща в градеца Дряново!

Генчо Стоев беше близък приятел и нещо като съредактор на седмичника „Антени” Били сме заедно с него  неведнъж в Перущица. С пътуващата книжарница „Матей Преображенски” пътувахме десетина дни из Пиринско по следите на една новоткрита песен „Е, комита море, Васил Левски”.

Уговорих с читалище „Развитие” среща с него за дряновските читатели. Той самият я пожела. Запитаха го тогава защо именно в Дряново според неговото писателско прозрение е възможно да има следи от Конституциите на Левски.

Отговорът бе:

” Когато бях преди години в Цариград, разговарях там с клисаря на българската черква „Св.Стефан” в квартала Фенер. Той ми каза, че е родом от Дряново. Само че е вече доста възрастен и едва ли ще може да  види Дряново отново. Името му съм забравил...За мен е естествено в годините след падането на Търново столични родове да са се придвижили към Балкана и да са останали именно тук.”

Беше на срещата и краеведката Бонка Тихова. Тя побърза да потвърди, че наистина има такива дряновски родове. Следователно писателкото усещане не беше подвело автора на повестта „Завръщане”.

Дали днешни невръстни дряновчета ше прелистят тази книга – тя не е никак дебела, да попитаме накрая.

Ходихме тогава на гости у Дора Ганчева. Сетне отидохме с колата на „Антени” и до Дряновския манастир. Съпровождаше ни Генчо Генев,  наследник на Генчо Светогореца, строил крепости и манастири и в самия Цариград, в Силистра, и на Света гора, и дядо му Генчо, възстановявал манастира след битката, сравнявана от генерал Фазлъ паша с битката при Севастопол.

Като спряхме пред мавзолея с костите на избитите четници, пред италианската скулптура на въстаник, когото тукашните хора наричат свойски Бачо Киро, Големият Генчо изповяда:

„Какво ли му е било на белочерковския даскал да тръгне със свои ученици на явна гибел наистина...”

Може да се обсъжда това днес не само в часовете по българска литература.