сряда, 26 януари 2011 г.

МАТЕЕВИ ПРЕОБРАЖЕНИЯ



Една чиста проба от Българското възраждане, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното
                                               Илия Пехливанов

 С годините Преображенецът Отец Матей се издига на все по-висок пиедестал. Това съждение, огласено от авторитетен българин при откриването на чешма-паметник на мястото, където е била родната му къща в търновското Ново село, придобива нови потвърждения наистина.
Студентите-историци от Свети Климентовия университет споделят убедението на своя преподавател по Българско възраждане доц. Пламен Митев, че именно Отец Матей е най-привлекателната личност от онова невероятно време. Специалисти от Историческия музей във Велико Търново създадоха пътуваща издложба за него, която привлича вниманието ина деца, и на възрастни. Търновката Румяна Николова защити  дипломна работа за него, издаде с коментар книгата му „Защита на православието” и подреди виртуален музей в Интернет. Младо момче от родното му село представи цял спектакъл с един актьор в голямата новоселска църква, съперничещ на многоцветната вечерна картина на Царевец. Писателят Атанас Лазовски, посветил години наред да доказва, че тей Преображенски е неоценен възрожденски книжовник, най-сетне успя да издаде в книга неговите „Проповедки” в съчетание с литературно-критическата студия под заглавие „Мостовете на Отец Матей”. Самият председател на Съюза на българските писатели Николай Петев , опитвайки да приватизира Възрожденеца, издадена български и руски език книгата „Моят отец”. Непубликувани глави от недовършения роман на Светозар Димитров /Змей Горянин/ „Великият скитник” предизвикаха съответен интерес. А пишещият тези редове, облъчен безнадеждно от маята на Матея, продължава да събира от деветдесет и девет извора български Кирило-Методиевски вестник, намерил  чрез нтернет все повече съмишленици и съдейници  от разни страни.
Нека потърсим обяснения за това.

„Перипетомобилът” работи

Най-кратката визитка за Отец Матей е тази: скитащ монах, силно увлечен в техниката.
Освен моделите за водна помпа, създавана в село Михалци край Росица, дървени модели за пушка, осъществени от търновския майстор Георги Тюфекчийчето,  „морската мелница”, строена на брега на Бяло море и разсипана от завистливите монаси, най-силно Матей е бил обладан от идеята да построи „вечен двигатеул”. Нека припомним, че бележити физици от миналонто също са го смятали за възможен. Нашият сънародник потрошава 8 000 гроша за тази цел, подарени от умиращия игумен на Хилендар, като изгражда край Янтра, между Търново и Самоводене, голямо здание за тайни опити. Прави модели ипо времена престоя си в Батошевския манастир също. Говори за изобретяването му ... на революционно събрание в село Мусина, пред бъдещи въстаници от четата на Бачо Киро и Поп Харитон. Като прибавим към горното и сведенията за чертеж на дървен топ стигаме до най-ярка представа за духа на нашето Възраждане, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното. Може ли с черешова артилерия да се свали вековна империя наистина! И все пак те са се опитали да го сторят.
Може би затова едно черешово топче, измайсторено преди три десетилетия в град Златица от Стоян Шиеков, потомък на възрожденски майстори, намери място в световния музей на оръжията – лондонския Тауър каото единствен по рода си образец на оръжие, който предизвиква удивление.

Със светогорска диплома

Както сам пише в автобиографията си, Отец Матей прекарва в манастирите на Света гора около десет години като ходи там на два пъти. А в светогорските библиотеки не е имало само религиозни книги. Като цяло Атон съперничи на средновековните европейски университети. Един необичайно любознателен момък с пъргава мисъл и безгранично въображение покрай молитвите улавя с рповене в разни светогорски книги технически идеи, тревожили немалко будни умове от миналото. Една от тях е възможността за използване на морските приливи и отливи като източник на енергия. Само че по онова време днешните приливни електостанции не са били възможни поради това, че не е бил намерен начин произведената енергия да се кондензира по някакъв начин. Днес такива електростанции има вече в Ламанша и крй северния руски град Мурманск. А „морската мелница” на Отец Матей, строена преди двеста години,  е техен далечен предшественик.

Лекове от древен Египет

В миналото образовани лекари не е имало. Монасите на Света гора задължително са били обучавани да станат и лечители. Отец Матей придобива такива познания и става известен в Българско като прочут народен лечител. Съвременниците са запазили ярък спомен за това негово умение. А в Сухиндол той обучава 12-има младежи в нарочен медицински кръжец. Един от тях, именуем Митьо Кобура, става сетне лечител. Скулпторът Кирил Анев е опазил негови резепти.
В Преображенския манастир Отец Матей живее в една и съща килия с отец Неофит Калчев. Последният приема от него рецепти, които години наред сам изплолзва като лечител  като ги издава осем пъти в книга под заглавие „Народен домашен лекар”, преиздадена напоследък на няколко пъти. Повечето рецепти в нея днес са неприложими, но има и полезни сред тях. Някои предизвикват насмешка: вместо да се ходи на море например, препоръчва се човек да се топи до шията в каца с разтворена морска сол и сетне да се разхожда. Като че ли това може да се пробва отново и днес – колцина вече могат да си позволят почивка на Черноморието ни...
Отец Матей твърдял, че тези рецепти идвали чак от древните египтяни. Нищо чудно: в манастирите на Света гора е съхраняван многовековен човешки опит.

Билка за Дякона Левски

Стигаме до джобното тефтерче на Апостола. Върху първите страници в него са записани рецепти за клинав човук, сипаница и прочие.
А каква е причина Отец Матей да е бил най-близко до Левскипо време на изграждането под носа на имперската столица Цариград на единствената по рода си ХІХ век тайна революционна организация с двеста комитета? Стана известно това от собственоръчните бележки на Христо Иванов Големия – най-доверения човек на комитетската тайна полиция. В едни добавки към биографията на Левски от Захари Стоянов той известява следното:  по време на Втората българска легия в Белград през 1868 година Левски заболява от стомашна болест. Тогава е опериран  от сръбски лекар под надзора на свои въоръжени  приятели. А пет годин след това – тъкмо по време на комитетските обиколки из Българско – той носи незатворена рана на корема. И е бил все весел, какта потвърждава не само Големия!
Отец Матей изглежда е бил натоварен от Организацията лично да следи за здравето на Левски. Той му давал да пие отвара от една билка, наричана „ранилист” или „хайдушко биле”, с което са се лекували из Балкана не един или двамина бунтовници тогава.

Специален куриер на БРЦК

Украинският историк проф. Степан Иванович Сиделников, проникновен изследовател наБългарското Възраждане, бивш фронтовак, създаде картотека на Вътрешната революционна организация, каквато наши историци все още не са създали. В нея той подрежда по занятие и длъжност според наличните сведения даскали, попове и други възрожденци, изградили тъканта на съзаклятието. В нея  Отец Матей е определн като „специален куриер на Българския централен революционен комитет”.
Да уточним: През съдбоносната есен на 1873 година, когато след обира на турската хазна в Арабаконашкия проход и започналия процес в София настъпва криза в Организазцията, Любен Каравелов изпраща писмо до Левски с нареждане незабавно да се обяви въстание. Търновският комитет търси приносител на писмото. Приносителят е проверен – преди това Отец Матей разпространява сред комитетски дейци Устава на БРЦК, парични средства и други ценни известия. По същото  време Матей е някъде около Стара Загора. Старозагорци му предават Каравеловото писмо със заповед да не жали коня си” , според запазения техен протокол, и да настигне Левски надолу към Марица. Матей настига Левски в село Поповица. Отговорът е известен: Левски смята за прибързано обявяването на въстание...
След гибелта на Апостола търновци решават да изпратят писмо до външния министър на Сърбия Йован Раич с предложение за помощ. Отново куриер не е трябвало да се търси. Той е известене с краткото название   „Очката” или „Черната капа”. Александэр Бурмов твърди, че това е именно Матей. Той си свършва работата, доколкото е възможно. Среща се с Каравелов и Панайот Хитов в Белград, сетне отива на аудиенция при министъра. За да се потвърди извода на Народния войвода Раковски: нашата свобода само от нас зависи.
През пролетта на 1873 година Отец Матей заедно с един член на комитета в Ново село отива в Ловеч да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Подлага Поп Кръстю под клетва в черквата. Единствена по рода си сцена наистина! Матей като човек в расо е крайно заинтересован дали негов събрат е замесен в случая.Поп Кръстю отвръща: „Мнозина други се отърваха с мене...” Отец Матей отсъжда : „Ще дойде други Левски, а на обесения  нека бъде вечна паметтта му !”

Вечен календар

Върху стената на читалището в село Михалци, построено  през 187д година под личен надзор на Отец Матей и назовано от него „Съединение”, тревненския зжограф Венко изписва „вечен календар”,  по чертеж, който Матей донася от Света  гора. Фреската  сега е пренесена в музея на град Павликени. Срещата с нея излъчва някакъв вид радишация – който го е видял, вече не оставя същият. Подобно нещо другаде засега не се среща по нашите земи.
Календарът започва неслучайно от годината на поругаването на столнината Търново от азиатския нашественик и завършва... с 1940 година! Едно невероятно прозрение за следваща съществена дата от българската история...
Отец Матей изработва отделно движещ се механизъм по календара, който показва кога ще се случи Великдена в еди коя си година. След като хората излизали от черква в празничен ден, той демонстрал пред учудените им погледи своя механизъм. На чергата до него били подредени книжки – за Света Богородица и други светии, а и някои нгови съчинения , шест от които са отпечатани във вилаетската типография на Митхад паша в Русчук.
Отец Матей отвежда за главен учител  в своето любимо село Михалци /между Павликени, Бяла черква и Мусина/ търновеца Тодор Лефтеров, учил три години икономически науки в Оуенз колеж на Манчестър. Склонява местните чорбаджии да му дадат 6 000 гроша годишна плата. Лефтеров прави реформа в училището според най-модерната тогава Бърт-Ланкастерова взаимоучителна метода. Осигурява доставката на английски вестници. Учи деца ивъзрастни на военни умения.
След време Лефтеров отвежда учениците си в Дряновския манастир. След разгрома на светилището, опожарено от круповите попове на генерал Фазлъ паша, командирът на Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, той бива лично съсечен от пашата.

Воин от челната линия в Държавата на духа

За 1300-ия рожден ден на Аспарухова България стана известно философско-публистичното понятие „Българска държава на духа”. То дойде едновременно като откровение на вещи познавачи на старината – българолюбци и откъм Запад, чрез проф. Санте Грачоти, директор на Инсттута по славянска философия при Римския университет, и откъм Изток – чрез акад. Дмитрий Лихачов, световноизвестен руски изследовател на Средновековието, истински днешен мъдрец.
Отец Матей без преувеличение е личност от челната редица на тази непревзимаема държава. В Организацията на Левски той е нещо като министър на културата. Преодолявайки ограниченото противопоставяне между просветители и революционери,  той олицетворява  съвременното понятие „богословие на освобождението”. То дойде в наши дни откъм Латинска Америка.  Стотина години преди това в Българско четат евангелието с пищови на кръста десетки невероятни личности като Отец  Матей.
Всички сме им длъжници. Нужен ни е техният велик български дух – можем много неща да приемем от него  за изпът.

11 юни 2009 г.
Празникът „Богородица-Достойно есть”



Няма коментари:

Публикуване на коментар