Не искуса ради, а люби ради

„История во кратце о болгарском народе славенском“ –

написана 1792 година от йеросхимонах Спиридон

Кой е йеросхимонах Спиридон? Не е известна годината на неговото раждане, но тя може да се отнесе към втората четвърт на ХVІІ век. След като е починал през 1824 г., ако е живял 90 години, би трябвало да е роден през 1734 г. Млад, но вероятно вече женен, той напуска родното си място и отива в Света гора. Там приема монашески чин, а животът му следва жизнения път на видния украински книжовник от тази епоха Паисий Величковски (1722–1794). След смъртта на Паисий Величковски, която се отнася към 15 октомври 1794 г., всичките му ученици славяни се разпръснали, като повечето отишли в Русия. По това време и Спиридон ще да е напуснал манастира. Не е известно ходил ли е в Русия, но от предисловието към „Служба преподобнаго отца нашего отца Теодосия Терновскаго, постившагося в пустини Килифарстей“, написана пред житието на Св. Теодосий, става известно, че той е писал службата в Рилския манастир.

Според проф. Златарски след краткото си пребиваване в Рилския манастир Спиридон се завръща в Света гора. Съгласно поменик на Илинския скит, както и според устното удостоверение на тамошните монаси, трети настоятел след Величковски става през 1815г.йеросхимонах Спиридон. Съхранените до днес два Спиридонови ръкописа се отнасят към началото на ХІХ век и са писани в скита Черней. Единият е превод на пророчествата на йероним Агатангел, другият е повече свързан с историографските интереси на книжовника – „Видение Амфилога царя Аравие“, където са тълкувани данни от историческото съчинение на Цезар Бароний. В същия ръкопис е поместен и откъс от книгата на Симеон Солунски за проскомодията. Боряна Христова съобщи за друг ръкопис на Спиридон, открит в сбирката на проф. Иван Дуйчев. „История во кратце...“ е писана само 30 години след Паисиевата. През 1865 г. Георги Раковски публикува откъс от нея в сп. „Българска старина“. За Спиридон са писали Боян Пенев, Юрий Трифонов, Стефан Кожухаров, Божидар Райков.

На 19 и 20 ноември 1992 г. в Габрово се състоя Национална научна конференция за Паисий и Спиридон. Бе издадено и луксозно фототипно издание на оригинала от издателство „ГАЛ-ИКО“ в София с предговор от Боряна Христова. За Спиридоновата история писаха след това Дочо Леков, Галина Илиева, Русин Русинов, Димитър Ангелов, Николай Дилевски, Асен Василиев, Николай Аретов, Анчо Калоянов, Иван Радев.

Предисловие

На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа за това похвала. Но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, а и от учените хора не знаеше за това. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кротко и малко, за да не остане той в забвение докрай. И не се удивлява: за нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери коренът на рода му и от кое племе идва. И не само българите, а и целият славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писания от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е вярно, затова казах, че е много трудно наистина...

Този летопис се съчини и написа в лято 7300 (1792) в земята Молдовлахийска, в манастира Нямца Спиридоном Йеросхимонахом

     "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

                    

                       БРОЙ 36/ЯНУАРИ 2012 Г.