Душеспасения ради

Божията светлина в православното византийско изкуство

Д-р Таня Велманс пред в. „За буквите – О писменехь“

Д-р Таня Велманс беше сред най-видните участници в Конгреса по византология. Тя е носител на най-високия орден за наука и изкуство, кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, член-кореспондент на Европейската академия на науките и литературата, ръководи отдел в Националния център за научни изследвания. Петнадесет години сътрудничи на престижното издание на Лувъра сп. „Кайе археоложик“, директор е на сп. „Балкански тетрадки – история на изкуството“. Създава Националния институт за писмеността и цивилизацията на Изтока, където е и преподавател, преподава и в Школата по социални науки. Изнася лекции в големи университети на САЩ и други страни. Нейните научни публикации обемат повече от 6000 печатни страници.

– Преди години превеждах на Тодор Живков по време на неговото посещение във Франция. Десет дни обикаляхме из страната. На срещата с генерал Де Гол присъстваха 10 български министри... Аз бях непрекъснато с тях. А на приема в Ке д‘Орсе премиерът Помпиду от скука си бъбреше с мен, разпитваше ме за богомилите и също твърдеше, че е катар, понеже е родом от град Оверн, също в Южна Франция.

– Работили сте с големия византолог Андрей Грабар. Какви теми наследихте от него?

– Бях при него един ден преди да почине. Лежеше облечен в леглото. Поиска да му купя петифури. Отидох до една близка сладкарничка, за да изпълня желанието му... Неговата съпруга Юлия беше българка. Беше нещо обидена на България и никога не беше идвала тук.От Грабар възприех не конкретни теми за изследвания, а преди всичко начин на мислене и научен подход, които съм следвала през годините: какво може да се извлече от едно произведение на изкуството...

– Коя е най-характерната отлика на византийското изкуство?

– От VІ в. до ХІІ в. византийското изкуство е напълно кохерентно. В иконите и стенописите има много злато, което е символ на Божията светлина. В тях фигурите са дематериализирани, повече анфас, и тази светлина въздига общуването с тях до святост. Йоан Дамаскин твърди, че не трябва светците да се изобразяват плътски; а трябва да насочват към божествената светлина. Те не се движат. Времето е спряно – това е вечността. Но през ХІІ в. като последица от доктрината на защитниците на иконите се утвърждава въплътяванетона образите. Времената се менят. Във Византия се заражда един нов хуманизъм и това прави фигурите по-близки до хората, без да са статични, както по-рано, неизразяващи никаква емоция. Появява се нов интерес към античността. Ражда се нов Ренесанс, фигурите на светците стават обемни. Възприемат се съществени елементи от античното изкуство. На Запад религиозните изображения не са сакрализирани и свободно копират древните модели. Византийците постъпват обратно на това. Такава беше, най-общо казано, темата на моя доклад на конгреса. В него цитирам светите отци, особено Теодор Студит. Наблягам върху светогледа на византийците. Платон пише: „Иконата е въплъщение на идеята върху материална основа“. А Св. Йоан Дамаскин заявява: „Видях образа на Бога и душата ми биде спасена“. Иконата наистина ни доближава до божественото, става мост между видимото и невидимото. В готическите църкви на Запад има най-различни персонификации на образите. В Мезоле например може да се види една разголена жена да лежи до Христос, а един дявол да го дърпа за косите.

Това е немислимо във византийското изкуство! На Запад рисуват всякакви страшни животни, влечуги, разни дяволски сили. Във Византия дяволът се изобразява доста рядко, предимно в сцените със Страшния съд. През Средновековието дяволите най-често са рисувани като красавци, най-често те са просто черни ангели. Според византийците красотата е израз на доброто, а злото е хаос и безредие.

– Разглеждали ли сте други българистични теми?

– Френският поет Люк Андре Марсел преведе десетина български народни песни, а аз написах есе върху тях. Консултирах се с Николай Дончев. Това изследване бе отпечатано в сп. „Кайе дьо Сюд“. Въздържала съм се да разработвам български теми – преди всичко поради дългото си отсъствие от България, а и да не отнемам теми за изследвания на българските учени.

Сд-р Таня Велманс по време на конгреса разговаря Илия Пехливанов.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

                      БРОЙ 35/НОЕМВРИ 2011 Г.