От Регенсбург до Райхенау

Най-старата немска изповедна молитва –

дословен преводот старобългарски език,

бележи пътя на Методий и неговите ученици

Не само прочутото Реймско евангелие, над което векове наред са полагали клетва френски крале, носи далечни следи от Преславската книжовна школа. Когато солунските братя Кирил и Методий пристигат заедно със свои ученици във Велика Моравия като византийски мисионери при княз Ростислав по негова молба, те съставят изповедна молитва за целите на славянското богослужение. Скоро след това този славянски образец е преведен на старонемски език. През същия този век немската църква отменя строгото изискване всички проповеди да се произнасят единствено на латински език. За първи път вярващите християни, които скоро са приели човеколюбивата Христова вяра, получават възможност да търсят упование на своя роден немски език с изповедта си в неделната литургия.

Оказва се, че тази изповедна молитва всъщност е дословен превод от старобългарски. Нейните слова са били произнасяни и под сводовете на черквите във Велики Преслав в присъствието на книжовници от Симеоновата школа.

Горното става известно в резултат на дългогодишни проучвания на слависти от различни страни – най-вече на българския изследовател на европейската старина от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Боян Джонов, работил в сътрудничество с учени от Германия и Швейцария. Те откриват съвпадения с молитва от Синайския требник – един от най-старите книжовни паметници, писан на глаголица върху пергамент, който представя най-архаичния тип на славянската богослужебна книжнина и включва обреди и молитви и други текстове, близки със сходни текстове от други глаголически ръкописи, стигнали до нас. Преписи от тази молитва са намерени в манастира „Обералтайх“ в Бавария в един кодекс с молитви, посветени на крал Лудвиг Немски (828–876), а същои в манастира „Сент Емерам“. И двата преписа са от втората половина на ІХ век. Сент-Емерамската молитва се нарича още „Баварска изповед“. Препис от нейната изповедна част е открит в манастира „Сан Фльори“ в Средна Франция. Друг неин препис произхожда от старинния манастир на о-в Райхенау в Боденското езеро. Подобно на „белязан атом“ най-старите преписи на тази молитва документират пътя на Моравския архиепископ Методий и неколцината негови ученици в немски и френски манастири след произнесената над тях присъда по време на процеса в Регенсбург през 870 г. В кондиките на манастирите „Райхенау“ и „Обералтайх“ в Немско, френските „Сан Фльори“ и „Люксьой“ са запазени имената на Св. Методий и неговите придружители Игнатий, Лео (Лъв), Лазар и Симеон, изписани с гръцки и латински букви. Сред тях е автентичният подпис на самия Методий, вероятно изписан с неговата ръка, без указание на църковния му сан. Това сочи, че Св. Методий е освободен от заточение през май 873 г. благодарение на застъпничеството от страна на папа Николай І. На път за Велика Моравия обаче той не минава отново през Швабско, а заобикаля през Северна Франция. Монаси от посетените тогава манастири правят преписи от изповедната молитва, предоставяйки убежище на преследваните Кирило-Методиеви ученици.

Когато Климент, Наум, Сава и Ангеларий пристигат в Плиска, призовани от българския княз Борис І, те донасят със себе си, наред с други начални творби на славянската книжнина, и изповедната молитва от Синайския требник. Още в края на ІХ век тя е внедрена на старобългарски език в богослужебната практика на новосъздадената българска християнска църква.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 37/МАЙ 2012 Г.