Обожение на човека
Бъдещите задачи на византологията в условията на глобализация

Проф. Игор Шевченко пред в. „За буквите – О писменехь“

– Какви са отличителните черти на школата по славяно-византийски проучвания на Иван Дуйчев?

– Безспорно такава научна школа съществува чрез непосредствените и опосредствените ученици на Иван Дуйчев като Васил Гюзелев, Аксиния Джурова и др. Тя успя да се създаде благодарение на три фактора: Първо, Дуйчев е голям български патриот и в същото време голям европейски учен. Второ, Дуйчев има широк научен кръгозор и е твърде осведомен какво става в световната византология и славистика. Трето, Дуйчев изпитва особена симпатия към руската наука и култура, въпреки известни разминавания с господстващите по онова време схващания. Има отлично и успешно сътрудничество например с проф. Марфа Вячеславовна Шчепкина, благодарение на което и самият аз получих възможност да работя в Ръкописния отдел на Държавния исторически музей в Москва. Въпреки всякакви ограничения той работи резултатно с учени и от Запада, и от Изтока.

– В какво се състои главната роля на Кирило-Методиевото дело?

– Мисионерската дейност на Кирил и Методий започва сред население, което е християнизирано преди българите. Значението на тяхната дейност за културата и самосъзнанието на южните и сетне на източните славяни чрез създадената от тях азбука спомага тяхната върхушка да се почувства равноценна с останалите народи, които вече са имали писменост. За Кирил и Методий като просветители западните книжовници са знаели от ІХ век насам, както и средновековните хронисти в Киевска Рус. Най-значителна културно-политическа роля обаче те изиграват чрез техните ученици в България.

– А какви задачи стоят пред византологията в бъдеще като част от хуманитаристиката?

– Промените в началото на ХХІ век доведоха до създаването на един нов елит. Бил Гейтс например с неговото богатство от 50-ина милиарда долара не е завършил дори първи курс на някой голям университет. Ценностите на съвременната елитарна култура се маргинализират, а това се отразява върху престижа и оттам върху финансирането на науки като византинистиката. Изключение правят зоните, където Византия и нейната култура са част от националната история и култура. Към тези страни принадлежи и България. Понастоящем пред византологията се появява един остър проблем – идеите да се възприеме латиницата във всички страни на Европейския съюз. Според моето скромно мнение нищо страшноняма да произлезе, ако някои от тях използват кирилицата. В същото време глобалната компютърна комуникация поставя нови проблеми пред китайците, японците, арабите. За първи път един език се налага като световно средство за общуване не по пътя на военни завоевания, а чрез съвременната техника, какъвто е случаят с английския.

В София през май 2006 г. проф. Шевченко изнесе доклад на международната конференция по византология, която беше посветена на проф. Иван Дуйчев. По време на конференцията той сподели с наши и чуждестранни учени изводите от своята дългогодишна научна дейност.

Представителят на Кирило-Методиевския вестник Илия Пехливанов разговаря пространно с него в хотел „Рила“.

Проф. Игор Шевченко (1922 – 2009)

Бидейки американски византолог и палеославист, по потекло украинец, чрез своите дългогодишни изследвания проф. Игор Шевченко съгради мост между науката от Европа и науката отвъд Атлантика. Той оглавяваше по достойнство Международната асоциация за византийски проучвания като неин президент от 1986 до 1995 г. и сетне бе избран за неин почетен президент,като отличен познавач на славянските езици и славянската книжовна традиция.

               "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 35/НОЕМВРИ 2011 Г.