Школата Магнаура

Константин Философ като библиотекар

Средновековното учебно заведение е средище за висши науки и обучение при императорския двор на Константинопол. Неговото название произхожда от названието на дворцовата сграда, в която то се е помещавало през ІХ век. Началото на Школата е поставено по времето на император Константин Велики през 425 година. По-късно императорите Теодосий ІІ и Валентин ІІІ регламентират тази институция. Отначало тя се нарича „Аудитория“ и разполага с 31 преподаватели, повечето от които водят обучение по старогръцки и латински език. Когато през 529 г. император Юстиниан І закрива Атинския университет, значението на Константинополската школа значително нараства. През VІ в. в нея преподава Георги Хировоск. Хрониката на Георги Амартол съдържа сведения за Школата по времето на император Теофил (829– 842). Около 842 г. регентите на Михаил ІІІ Теоктист и Варда ѝ дават ранг на университет. През 863 г. Школата отново е реорганизирана от кесаря Варда, като за неин ректор е назначен Лъв Математик. По средата на ІХ в. Магнаура преживява подем. В нея са застъпени главно светски науки (граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика). Те са разпределени в две степени – тривиум и квадриум. Преподават се антични знания, като преподаватели са едни от най-добрите теолози на времето – Фотий и Лъв Математик. Около 843–846 г. в Школата учи Константин-Кирил, който се отличава с бързина и прилежание в усвояването на всички науки и добива титлата „Философ“. По-късно той става преподавател по философия и библиотекар.

В Школата усвоява знания и българският княз Симеон. От Магнаурската школа излизат хора, подготвени за висшите духовни и светски длъжности в Империята. В средата на ХІ в. в Школата се обособяват два факултета – юридически и философски. През следващия век нейното значение почва да отслабва, понеже образованието се съсредоточава в други образователни центрове.

  "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

                    БРОЙ 35/НОЕМВРИ 2011 Г.