Slavimo slavno, Slaveni!

Химн за Кирил и Методий от Ференц Лист (1863)

През 1863 г. просветеното човечество празнува 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий. През тази година, освен в Прага и Виена, празненства по повод Милениума се провеждат също в Рим и Брюн (дн. Бърно).

Композираният по този повод тържествен химн на Ференц Лист „Slavimo slavno, Slaveni“ („Възславяме славно, славяни!“) е създаден за мъжки хор със съпровод на орган. Той е изпълнен за първи път на 3 юли 1863 г. в римския храм „Сан Джироламо“, носещ името на големия славянски духовник Св. Йероним, роден в Далмация. Това не е случайно: тази църква е основана през 1566 г. по времето на папа Пий V с цел да се отвори дом за славянската (главно хърватска) католическа общност във Вечния град. От 1632 до 1637 г. кардинал в храма е големият унгарски книжовник и църковен риторик Петер Пазман.

Оригиналният ръкопис на партитурата съдържа 3 страници и се съхранява понастоящем във Ваймар. Текстът е написан на хърватски език. Негов автор е видният възрожденец граф Урсо Пуцич (Орсато Пуца) от Рагуза (дн. Дубровник) – далматински град в Австро-Унгарската монархия. Той носи посвещение „За 1000-годишнината на Св. Св. Кирил и Методий – апостоли панонски и на всички славяни“. Преводът на немски език е направен от Стефан Млинарчик, архипрезвитер на църквата „Св. Йероним“. На унгарски език химнът е със заглавие „Кирил и Методий – апостоли на славяните“. Непозната практика за онова време е да се пее в католически храм на славянски език. Два дни след премиерата Лист преработва творбата за пиано, а по-късно и за орган. Транскрипцията за пиано е издадена през 1902 г., а тази за орган е публикувана през 1911 г. И Източната, и Римската църква почитат двамата славянски апостоли Кирил и Методий като мисионери на Източна Европа. Лист счита за своя родина Панония, където през 866 г. двамата братяпокръстват жителите на тези станали по-късно западноунгарски територии чак до кончината на Св. Кирил, когато папата назначава Методий за панонски архиепископ. Изглежда тези обстоятелства подхранват интереса на Лист към Милениума. Интерес към химна проявява също чешкият композитор Бедржих Сметана, комуто Лист изпраща своевременно нотите. Оригиналната хорова творба дълго време е почти напълно забравена. Първото изпълнение на аранжимента за пиано е през октомври 1986 г. за 100-годишнината от смъртта на Ференц Лист.

За първи път в България химнът прозвучава през април 1985 г. в Народния театър „Иван Вазов“ на тържество по случай 1100-годишнината от смъртта на Св. Методий в изпълнение на младежки мъжки хор „София“ под диригентството на Валентин Бобевски.

На 5 декември 2011 г. в Националната музикална академия химнът е изпълнен в оригиналния си вид за мъжки хор и орган от академичния мъжки хор „Гусла“ в съпровод на органиста Стефан Далчев пред отбрана публика от музиканти, дипломати, политици и поклонници на унгарската класика. Тогава е приключен и клавирният конкурс на името на Бела Барток с рецитал на председателя на журито Арпад Соколай – именит унгарски композитор.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 37/МАЙ 2012 Г.