БУГАРКИ СТРАШНО ПЕВАТ!

Народната певица Людмила Радкова –
солистката на Брегович

„Българската култура е най-конвертируемата наша ценност за света. А сестрите Людмила и Даниела Радкови са българският талисман в оркестъра на Горан Брегович.”

С тези думи през 2010 г. президентът Георги Първанов по време на тържествена церемония в Президентството редом с високи отличия за десетина музикални дейци връчи на двете певици медал за заслуги „за развитието и популяризирането на българската култура по света“.

Просторната зала „Арена“ в Белград побира стотина хиляди души. Започва концертът на Оркестъра за сватби и погребения. Брегович обявява поименно българските певици сред артистите си. Запява Людмила.

Като пътуват двете за летището, шофьорът на таксито, преди да ги разпознае, възкликва: „Ей, тия бугарки страшно певат!“. Да предизвикаш подобно възхищение у един сърбин е изключително наистина.

Людмила е от онези наши сънароднички, които не помнят със сигурност дали първом са запели или първом са проговорили. Акушерът орисник, чул гласа на новороденото, предсказва: „Роди се голяма певица!...“. Тя пее, както диша. И вкарва песен в най-обикновен разговор вместо обяснение на всякакви теми.

А къде е опашката на крушката, да се попитаме по нашенски. Нейната баба е била прочута певица в плевенското село Градище. Селяните не я карали даработи, а я покачвали на купа сено да пее на косачите, докато те се борят с тревата в ливадата. Дъщеря ѝ повече от четири десетилетия е секретар на местното читалище и води група за изворен фолклор. Ходили са на много фестивали, награждавани са с медал и грамота на няколко копривщенски събора. По майчински тя счита за свой дълг да направи дъщерите си грамотни певици. Навреме ги води приучителка да ги подготви за кандидатстване в Котленското фолклорно училище. Людмила го завършва с пълно отличие. Учила е заедно с кавалджията Теодоси Спасов и други именити днешни изпълнители. Изпитва благодарност към своите учители по литература, пеене, танци.

След като завършва училище, Людмила постъпва в ансамбъла „Филип Кутев“. Заради нейния рядък по качества глас и творческа дисциплинираност бързо заема мястото на водеща изпълнителка в него.

Когато в Пловдив Емир Кустурица снима филма „Ъндърграунд“, тя се явява със сестра си на конкурс (кастинг, речено по купешки). Избрани са без никакви уговорки за оркестъра на Брегович, който озвучава филма. Пеят в него вече 16 години досега. „Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила!“ – признава Брегович.

Многобройни концерти по целия свят изявяват едно съществено явление в съвременната култура. Ценностите на древната балканска култура престават да бъдат музейни и се вграждат по внушителен начин в днешната музика. Специалистите определят това като „етнофолк“ или „етноджаз“. И българското участие в този творчески процес е напълно закономерно и наложително.

По стотина концерта на година пред многолюдна публика по разни зали, стадиони и площади изнасят хората на Брегович. В паспорта на Людмила не остава място за презгранични печати. Всеки ден – в нов град. Най-топло ги посрещат в Испания. Стоплят с песни и свирни напоследък и северноевропейците на Световния фестивал на музиката в Осло. Пели са и в столицата на Сибир град Иркутск. Пет концерта в Германия следват Бирения фест. На международен фестивал в Анкара пеят заедно с гърци, македонци, сърби. Показват ги по разни телевизии.

Особено сърдечно ги посрещат италианците. През отминалия август в Сицилия участват във фестивал, наречен „Таранто“. Според едно предание паяк тарантула ухапва смъртоносно една южнячка, но тя не умира, а почва да танцува. Брегович пресъздава тези особени ритми заедно с местни танцьори. С духовия оркестър пеят и двете българки.

Най-новият компактдиск на Оркестъра носи названието „Шампанско за цигани“. Той прозвуча за пръв път преди два месеца по Българското национално радио в съботното предаване на Цвети Радева „Имат ли песните спиране“. В софийската зала „Арена“ ще прозвучат десетина песни от него и отново неизбежните хитове „Месечина“, „Калашников“, „Едерлези“. А на финала – нашата песен „Вечеряй, Радо“.

(Добавка. Веднъж на път от Чикаго за Ню Йорк ги преследва торнадо. А друг път се загубва куфарът ѝ по летищата. Добре, че тя винаги носи костюма си като ръчен багаж. Само китката ѝ трябвало да бъде прясно откъсната – подарили ѝ я. Горан ѝ казва: „И тако си убава!...“. Една сутрин намира на рецепцията в хотела бутилка марково вино от непознат почитател. Все странички от един ненаписан дневник.)

                 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

   Бр. 34/МАЙ 2011 г.