България  остава  вярна

                     Народният характер на творбите за Кирил и Методий

                                                                  

През 1856 г. Епархийското училище в Пловдив, където за пръв път се празнува Денят на Св. Св. Кирил и Методий, според свидетелството на Найден Геров  поръчва да се създаде икона на неговите покровители.

 През следващата година Иван Денкоглу поръчва на зографа Станислав Доспевски от Самоков икона на Светите братя за софийско училище , която е носена на шествие по време на празника.

Иконата на славянските първоучители, която зографът Недко Тодорович изписва за черквата „Св. Никола” в Жеравна, съдържа следния надпис:

„С настроением и общим иждивением жеравненском родолюбивим младежем изобрази ся сия икона в лето от Хр. 1863 майа 10. Рука Нетку.”

Икона за черквата „Св. Димитър” в с. Върбица, Преславско, поръчана на Атанас Кърклисийски, е изписана  „чрез разноските на кирчийската община”.

Гравюра с образите  на двамата солунски братя е издадена в Хилендарския манастир през 1867 г. от българина проигумен Антим, родом от Търново. Тя има надпис:

„Кирил и брат му Методий 1867. Първите просветители и издатели на славянските букви празнуват се на единадесетаго мая.”

В една възрожденска ерминия (ръководство по църковна живопис)- собственост на Кнстантин Хаджиангелов от Пазарджик, преведена от Върбан Коларов през 1863 г. срещу датата 11 май е прибавена подробна бележка за Св. Св. Кирил и Методий с  цел да бъдат осведомени зографите за двамата светци:

„Св. Кирил и Методий народно български просветители. Два брата, и двамата владици, изнайдоха българската азбука, на  която сега пишем и четем. Учители първо на българите и на вси славенски племена, с своите петима  ученика Климент, Сабатий, Ангелар, Наум и Горазд  преведоха Св. писание първо на блъгарский язик. Кирил и Методий покръстиха цар Борис Български...Във влашки одежди, с бради старчески размесени, държат двамата буквите написани докрай. Кирил като отиде с Методия в Рим принесоха там божествените книги и ги осветиха в олтара .  Благослови ги римския патрик и много народ в църквата. Кирил умира в Рим.  Методий проводен за владика в Морава. Там умира. Учениците им разно гонени, пъдени, убиени...”

За предпразднични вълнения в Прилеп, свързани с изписването на Св. Св. Кирил и Методий, свидетелства Никола Еничеров:

„Взе да се мисли как да се направи да се празнува по-тържествено и никак да не се работи него ден. За тази цел се  поръча на Адамче Зографот да приготви нова икона в голям формат (един и пол метър висока и един метър широка.)”

Събитие в живота на Велес са поръчаните две икони на Св. Св. Кирил и Методий – едната за съборната черква в града, другата  за училището.

През 1885 г. по препоръка на Централната комисия за отпразнуване на 1000-годишнината от кончината на Св. Методий е решено да се нарисуват 20 „портрета” на Св. Св. Кирил и Методий, за да бъдат изпратени в Русия. Поръчката е възложена на зографа Иван Доспевски.

По същия повод в село  Керека, между Дряново и Велико Търново, по инициатива на местен учител е  поставена мемориална плоча от пясъчник  в двора на  черквата.

През 1909 г.  е осветена софийската черква „Св. Св. Кирил и Методий”. За изписването  на иконите в нея  е уреден конкурс. Патроните на черквата са дело на художника Иван Димитров.

В 1933 г. по повод на 50-годишнината от основаването на Казанлъшкото педагогическо училище   при спонтанна гражданска инициатива е издигнат първият скулптурен паметник на Св. Св. Кирил и Методий. Той е създаден от учителя по рисуване Иван Топалов. Отлят е от доброволно събирани медни съдове.

Идеята за създаване на паметник на Св. Св. Кирил и Методий в София е огласена през 1914 г. по идея на студенти . През 1926 г. е създаден нарочен комитет със същата цел. През 1937 г. в Държавен вестник излиза наредба-закон,чрез  който набирането на средства се поверява на държавен комитет към Министерството на просвещението.

Най-ранните стенописни изображения на Светите братя се появяват в Зографския, Рилския, Троянския, Араповския манастир край Асеновград. Скоро те се появяват и върху стените на български храмове в много градове и села.

През Възраждането иконите, посветени на Св. Св. Кирил и Методий, възприемат обредна функция.Те са включeни в традициони обреди като водосвет, молебен, лития, изнасят се от храма или училището, стават постоянни в празничната украса. Приписва им се функция на посредник между българите и техните светци като техен застъпник пред Бога, поради което пред тях се изричат и лични молби за покровителство на всенародни начинания. В непразничното време те се съхраняват като свещен предмет.Разграничаването на тези икони от свещеността започва след навлизането на нови идеи формирането на светски мироглед, което преосмисля ролята на нашите първоучители и тяхното място не само в свещената, но и в светската история. Литографията или картината на живописеца придобиват много повече  познавателна функция,стават  преобразител на пространството.

Извлечено от публикация на Гатя Симеонова в сп. „Българска етнография”, кн. 2 /1990/.