Събиране на камъните                               

                                                       

Някогашните български азбукарчета подир молитвите за слона, маймунека и жерава в буквара с риба-делфин на корицата - дело на котленеца Петър Берович, трак от Европата, стигали и до първите аритметически действия. Даскалите обаче бързали да ги предупредят: „Има и едно друго действие – деление, ала то не е за всички глави!...” Обичаше да припомня това дългогодишншят председател на българската академическа общност Ангел Балевски.

Дали те са имали в ума си единствено сметките от бакалските тефтери на сънародниците си относно всекидневната нужда да се раздели хляба и други благини за трапезата на многобройната челяд, да се попитаме сега ние. Не са ли търсели те и други внушения? А защо върху входа на най-важната сграда – символ на държавността  след Освобождението се появява именно правилото за онова, от което зависи най-вече силата ни – съборността, съединението, единогласието?

Има по колибарските махали на Предбалкана едно средищно място, наричано разкол (с ударение на първата сричка). Там се срещат три пътя – отсам и оттатък път, и отдолу пак идва път. Разделят се оттам на три. Няма друго подобно място в селището за потомците от някогашната столнина Търново, намерили спасение сред гънките на планината след поругаването й от друговерците.

Знам я тази дума от бабите си, понеже разколът беше досами входната дървена порта на дома ни. Ала тя ми се струваше далечна и остаряла...

Днешни пишман-стопани на духовността се потрудиха  да я възкресят за речника ни. Хванаха се за брадите, взеха да се удрят с дървени кръстове по главата – без никаква срама, пред очите на телевизионни зрители от градове и села... Последваха ги държавни мъже и жени, книжовници, деятели от всякакъв род и вид. Каквото имаше да се дели – разделиха го на части: два Синода, два Съюза писателски, два литературни вестника, две мъжки хора в Калофер на Йордановден/!/; напоследък някои отброяват и две Българии – 10 % свръхбогати и 90 % бедстващи, стотици „протестъри” -  хиляди и милиони непротестиращи. И не се уморяват да ни разделят до ден днешен...

Ето ви го действието деление, от което са се опитвали даскалите да ни предпазят навремето!

Всъщност това е нашенски прочит на Свещеното писание. Нали в Стария завет изрично е казано. Еклесиаст, глава седма: