Откъде
идват корените на старобългарския език и писменост
Световната културна
общност ЮНЕСКО оправда предназначението си, като зачете общото желание на седем
славянски страни да бъде официално зачетена годишнината от Моравската мисия на
първоучителите Кирил и Методий.
Включването на славянския свят в духовността на Стария континент наистина започва с поканата на моравския княз Ростислав да бъдат изпратени византийски мисионери в неговите владения, за да противостоят на езическите тежнения сред дадения му от Бога народ.
Оказва се, че Източната римска империя вече е възпитала свои дейци, които да сложат начало на една от най-грандиозните културни епопеи, които човечеството познава (според вещата оценка на бележития френски славист проф. Роже Бернар, ръководил в продължение на три десетилетия катедра по българистика в Сорбоната).
Житиеписецът - по всяка вероятност това е Охридският светител Климент - свидетелства за началото й:
"Моравският княз Ростислав по Божие внушение направи съвет със своите князе и изпрати пратеници при цар Михаил с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят същото като нас. Затова, господарю, изпрати ни подходящ епископ и учител, понеже от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."
Макар да е бил изтощен и болен тялом след тежките прения с хазарите край Каспийско море, Константин Философ с радост се съгласява да отиде при моравците - стига само те да могат да четат и пишат на своя роден език. По онова време славянска писменост всъщност още не е съществувала, макар да са били правени опити за записване на речта, но те не са обхващали книжовни текстове, а още по-малко - богослужебна литература.
Житиеписецът уточнява основанията за високото доверие, с което император Михаил облича възпитаника на Константинополската школа Магнаура:
"Чуваш ли, Философе, тези думи: друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Понеже вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски."
И тогава, озарен свише, Философът, завършил Константинополската школа Магнаура, създава нови писмена, на които е съдено да просъществуват векове наред чак до наши дни.
Всъщност той се отправя с брата си Методий към Вечния град, носейки мощите на Климент - третия поред римски папа, намерен удавен в морето край Херсон с ръждясала котва на шията. Предприет е решителен опит за осигуряване на присъствие на Изтока сред населяващите земите на Средна Европа славяни.
Основен книжовен паметник за дейността на Кирил и Методий във Велика Моравия е Кристиановата легенда, писана на латински език вероятно в края на Х век и запазена в късни преписи от ХIV и ХV век.
Тук по същото време Св. Кирил създава своето "Написание за правата вяра", което впоследствие диктува на смъртния си одър пред своите ученици като завещание, а също "Слово за откриване на мощите на Климент Римски" ( т.нар. Херсонска легенда), свързано с налагането на ранния култ към третия римски папа. А Методий пише своята оригинална творба "Канон за Св. Димитър Солунски". Някои учени предполагат, че тукашната "Анонимна хомилия" също е Методиево дело. С голяма вероятност може да се допусне, че в Моравия е написано "Пространното житие на Св. Кирил", може би пак с участието на св. Методий. Първоначалният вариант на "Служба за Св. Кирил" изглежда също е създаден тук. Вероятно и някои от словата на Климент Охридски са написани през този най-ранен период от дейността му, включая и знаменитото "Похвално слово за Кирил". Има догадки, че и "Пространното житие на Методий" също е писано тук. Това са все оснополагащи творби на старобългарската и славянската литература.
След четиридесет месеца пребиваване сред моравците, под напора на латинците триезичници византийската мисия завършва с неуспех. Делото на Кирил и Методий спасява България благодарение на прозрението на княз Борис Първи.
Включването на славянския свят в духовността на Стария континент наистина започва с поканата на моравския княз Ростислав да бъдат изпратени византийски мисионери в неговите владения, за да противостоят на езическите тежнения сред дадения му от Бога народ.
Оказва се, че Източната римска империя вече е възпитала свои дейци, които да сложат начало на една от най-грандиозните културни епопеи, които човечеството познава (според вещата оценка на бележития френски славист проф. Роже Бернар, ръководил в продължение на три десетилетия катедра по българистика в Сорбоната).
Житиеписецът - по всяка вероятност това е Охридският светител Климент - свидетелства за началото й:
"Моравският княз Ростислав по Божие внушение направи съвет със своите князе и изпрати пратеници при цар Михаил с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят същото като нас. Затова, господарю, изпрати ни подходящ епископ и учител, понеже от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."
Макар да е бил изтощен и болен тялом след тежките прения с хазарите край Каспийско море, Константин Философ с радост се съгласява да отиде при моравците - стига само те да могат да четат и пишат на своя роден език. По онова време славянска писменост всъщност още не е съществувала, макар да са били правени опити за записване на речта, но те не са обхващали книжовни текстове, а още по-малко - богослужебна литература.
Житиеписецът уточнява основанията за високото доверие, с което император Михаил облича възпитаника на Константинополската школа Магнаура:
"Чуваш ли, Философе, тези думи: друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Понеже вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски."
И тогава, озарен свише, Философът, завършил Константинополската школа Магнаура, създава нови писмена, на които е съдено да просъществуват векове наред чак до наши дни.
Всъщност той се отправя с брата си Методий към Вечния град, носейки мощите на Климент - третия поред римски папа, намерен удавен в морето край Херсон с ръждясала котва на шията. Предприет е решителен опит за осигуряване на присъствие на Изтока сред населяващите земите на Средна Европа славяни.
Основен книжовен паметник за дейността на Кирил и Методий във Велика Моравия е Кристиановата легенда, писана на латински език вероятно в края на Х век и запазена в късни преписи от ХIV и ХV век.
Тук по същото време Св. Кирил създава своето "Написание за правата вяра", което впоследствие диктува на смъртния си одър пред своите ученици като завещание, а също "Слово за откриване на мощите на Климент Римски" ( т.нар. Херсонска легенда), свързано с налагането на ранния култ към третия римски папа. А Методий пише своята оригинална творба "Канон за Св. Димитър Солунски". Някои учени предполагат, че тукашната "Анонимна хомилия" също е Методиево дело. С голяма вероятност може да се допусне, че в Моравия е написано "Пространното житие на Св. Кирил", може би пак с участието на св. Методий. Първоначалният вариант на "Служба за Св. Кирил" изглежда също е създаден тук. Вероятно и някои от словата на Климент Охридски са написани през този най-ранен период от дейността му, включая и знаменитото "Похвално слово за Кирил". Има догадки, че и "Пространното житие на Методий" също е писано тук. Това са все оснополагащи творби на старобългарската и славянската литература.
След четиридесет месеца пребиваване сред моравците, под напора на латинците триезичници византийската мисия завършва с неуспех. Делото на Кирил и Методий спасява България благодарение на прозрението на княз Борис Първи.
събота, 24 Май 2014 / брой: 116
в. Дума
Няма коментари:
Публикуване на коментар