На Еньовден - венци от 77 билки и половина

Тържествата в чест на св. Йоан Кръстител са най-ярък пример за съчетаване на езичество с християнство по българските земи

В календара на Българската православна църква 24 юни е празникът "Събор на Свети Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан". Тогава всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени", както го нарича Евангелистът Матей. Най-тържествено паметта на Божия праведник се чества на 7 януари (Ивановден) и още пет пъти в годината. 
Между евангелските личности, които са обкръжавали Спасителя, великият му Предтеча заема наистина изключително място. Неговата гибел на 34-годишна възраст в окървавената тъмница на Махеронската крепост в угода на сатрапа Ирод, танцът на Саломе с неговата отсечена глава, ангелската нравствена чистота са тема на многобройни произведения на изкуството и за православни, и за католици.
Обикновено светецът е изобразяван в пустинническо облекло от камилска вълна, препасано с кожен ремък и с крила. Неговата доблестна смърт вдъхновява мъчениците по време на гоненията срещу християнската вяра.
Денят на лятното слънцестоене по всички паралели и меридиани от памтивека е почитан с разнообразни ритуали. В северните скандинавски страни той се нарича "Мидсъмърдей" (Средлято), когато на зелени поляни с венци от цветя хората играят танци по цял ден.
Гениалният руски писател Николай Гогол създава повест на тази тема под заглавие "Нощ срещу Еньовден". По нея режисьорът Юрий Илиенко преди години засне игрален филм.
В Украйна светецът е назоваван по народному Янка Купала.
Мозайка с лика на Кръстителя създава във Франция световноизвестният художник от руски произход Марк Шагал.
Вече 20 години Еньовден е най-големият празник в Етнографския музей "Етъра" край Габрово - единствения действащ музей на открито в Европа. Главен организатор е Съюзът на билкарите в България и неговият председател, писателят Емил Елмазов, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва.
В българския фолклор Кръстителя е наричан Иван Билобер. Тогава именно се берат най-ценните билки - рано преди изгрев слънце. Вият се венци от 77 различни билки. И още половин билка отгоре, която винаги остава неизвестна предварително и е лек за някаква нова неизвестна болест.
Заслужава си да се отбие човек в "Етъра" него ден. Стига да не вали продължителен дъжд като миналата година. Но и да вали, на зелената поляна край бистрата река Сивек се събират много хора - и стари, и млади. Идват и много чужденци. През окачените в редица новоизплетени венци от еньовденски билки можеш да се провреш за здраве. Проврях се и аз, следвайки две френски момичета, които не пропуснаха да се фотографират с усмика за спомен от този рядък ритуал.
На дъсчената естрада, която отскоро вече е покрита заради климатичните изненади, една след друга пеят и танцуват групи за автентичен фолклор от близките селища.

Жури с председател Емил Елмазов прави преглед на еньовденските венци и дава награда на най-богатите от тях. Те остават окачени при каменната пътека пред хилядите посетители в музея чак до следващата година, за да бъдат подменени тогава с нови.
Елмазов свещенодейства заедно със свои помощници в приготовляването на магически лекове от билки. Той представя и хляба от дива пшеница, наречен лимец. Правят го по запазена древна рецепта с уверението, че той е бил храна в продължение на векове за древните българи и заслужава да подмени днешните ГМО-храни, с които се тровим всекидневно.
На естрадата се явяват и много деца. Постоянен участник в празника е целодневната детска градина "Явор" при железопътната гара Габрово. Както разказва нейната директорка Вяра Кирова, в учебната програма от години наред е вписано изучаването на местни билки с помощта на възрастни жени. Преди две години техният венец заслужи първата награда. С венчета от цветя на главите децата танцуват в упоение пред всички. И са повече от щастливи наистина!
Според поверието срещу Еньовден просветлява заровеното под земята имане и който не спи нея нощ, може с очите си да го види. Само че то си остава недостъпно и носи нещастие на онзи, който посегне да го обсеби.
Лечебните треви, които растат единствено по нашата земя, под нашето слънце и при нашия въздух, съдържат такива съставки, каквито сродни тям растения по други географски ширини нямат. Неслучайно богомилите, които разнасят из половин Европа книги със своето тайно учение, за да подготвят по такъв начин Реформацията, са пазели в торбите си и нашенски билки като прочути лечители. Откритият преди време в Киево-Печорската лавра техен лековник "Зелейник" предлага облекчение и на днешните хора. Народният лекар Петър Димков  твърди, че средствата, които той прилага в своята дългогодишна практика, са онаследени от богомилите и не преставаше да обсъжда тяхната философия като изконно българска.
Еньовден е най-ярък пример за съчетаването на древно езичество с християнство по българските земи, в което може би се крие разгадката за нашето вековно присъствие на този пренаселен човешки кръстопът.

събота, 18 Юни 2011 / брой: 137

в. Дума