"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 20/април – май 2005 г.

Кой е Черноризец Храбър

Научните схващания за личността на автора на апологията „За буквите“ се разделят още през втората половина на XIX век на две основни групи. Едните приемат, че Черноризец Храбър е лично име, а другите - псевдоним на определена историческа личност. Двете становища изясняват от различна гледна точка делото на големия средновековен автор и на неговата апология, респективно световноисторическата роля на старобългарската книжовност и култура, които имат непреходна актуалност за мястото на съвременна България в Европа и света.

Привържениците на мнението, че Черноризец Храбър е лично име, са В. Ягич, изказал се по въпроса през XIX в., Ив. Дуйчев, изразил становището си през 1943 г., П. Динеков, В. Сл. Киселков, Ив. Снегаров, К. Куев. Главният им аргумент е липсата на убедителни доказателства, че зад името на Черноризец Храбър се крие друго лице. К. Куев изтъква, че въпросът „не е лек за разрешение и при днешното състояние на науката той не може да бъде разрешен окончателно“.

През 1859 г. Я. Хануш за пръв път изказва хипотеза, че Храбър е псевдоним. Той се опитва да разкрие кое лице се крие зад псевдонима, като приема, че това е създателят на славянската писменост Константин-Кирил Философ. Я. Хануш се основава на пълното заглавие на апологията „О писменех черноризца Храбра“, тълкувайки, че Храбър е името на създателя на азбуката, а не на автора на съчинението „За буквите“. Но К. Куев изтъква, че в текста на апологията нееднократно е изписано името на създателя на азбуката и е нелогично в заглавието то да се скрива чрез псевдоним. През 1917 г. Г. А. Илински излага обосновка по проблема, аналогична на тази на Я. Хануш, но приема, че автор на апологията е Йоан Екзарх. Фр. Снопек смята, че Храбър е псевдоним на Климент Охридски, а М. Вайнгард и А. Мазон намират, че става дума за псевдоним на Кирило-Методиевия ученик Наум. Специфично е становището на Ив.Гошев и други учени, според които Храбър е прилагателно за „свят човек“ и зад него се крие неизвестен монах. Близки до такова схващане идеи представят изтъкнатите учени Ф. Дворник, А. П. Власто, Д. Оболенски, Б. Мартин-Инсард. Ем. Георгиев смята, че Черноризец Храбър е псевдоним на брата на князБорис – Докс.

Пръв В. Златарски лансира през 1927 г. хипотезата, че Черноризец Храбър е псевдоним на цар Симеон. Главните му доводи са, че Храбър е работил в Североизточна България и е получил високо образование в Магнаурската школа в Константинопол, а съчинението му „За буквите“ е писано в навечерието на официализирането на българския език в Църквата и държавата. Всичко това съвпада с данните за живота, творчеството и държавническата дейност на цар Симеон. Становището на В. Златарски е обсъждано от ред изследователи, в това число от К. Куев – един от най-големите познавачи на Черноризец Храбър, както и от В. Велчев, Д.Петканова и др. Някои от тези учени, какъвто е К. Куев, подчертават положителните страни на това схващане на В. Златарски, но все пак изтъкват, че то не е напълно доказано.
(Стр. 9)