"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
Бр. 20/април – май 2005 г.
Писа монах Симон
Четириевангелието на
цар Иван-Александър
в българско-италианскинаучен проект
Четириевангелието
на цар Иван-Александър, известно също и като Лондонско четириевангелие, е важен
писмен паметник на българската култура отпреди падането на Второто българско
царство. Днес се съхранява сред богатите сбирки на Британския музей в Лондон.
На два пъти оригиналът е излаган в криптата на храм-паметника
„Св. Александър Невски“ и в Националния исторически
музей. Евангелието се откроява с прецизно графично оформление и богата украса.
То съдържа 366 миниатюри, обагрени с различни цветове и злато, които издават
изключителното майсторство на своя създател. В началото му върху две съседни
страници е изобразено царското семейство в целия му блясък. Останалите миниатюри представят
евангелски сцени, като в края на всяко от четирите благовестия е нарисуван
царят със съответния евангелист.
От
приписката на монах Симон е известно, че ръкописът е създаден през 1355-1356 г.
по лична заръка на прочутия с книголюбието си цар Иван-Александър и вероятно е
бил предназначен за дворцова църква или параклис. След разгрома на българското
царство ръкописът странства из балканските земи, попада в атонския гръцки
манастир „Св. Павел“, а оттам – като дарение – в
колекцията на английския пътешественик лорд Робърт Кързън. Вече век и половина
Лондонското евангелие привлича интереса на ценителите на старината и на
научната общност като паметник на българското и византийското изкуство.
Фототипно са издадени обаче само илюстрованите части. Ръкописът предоставя
важни данни за историята на славянския средновековен текст на Евангелието.
Необходимостта
от комплексно проучване обединибългарски изследователи от Кирило-Методиевския
научен център при Българската академия на науките и италиански учени от
Университета във Флоренция да формират екип за работа по съвместен проект.
Представители от българска страна са Екатерина Дограмаджиева, Светлина
Николова, Таня Попова, Мария Йовчева, Елка Бакалова и Елисавета Мусакова, а от
италианска –
Марчело Гардзанити и Алберто Алберти. Проектът ще разкрие мястото на
Лондонското евангелие в развитието и разпространението на евангелския текст в
района на Slavia Orthodoxa (Православна Славия), ще изясни значението му при
създаването на църковнославянския език, залегнал в старопечатните книги, които
се употребяват и до днес в широк по обхват славянски регион. Подготвя се за
печат и първото пълно издание на текста. Това ще осигури достъпност на всички
изследователи на българската културна история до Лондонското евангелие.
(Стр. 15)
(Стр. 15)
Няма коментари:
Публикуване на коментар