"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

  Бр. 20/април – май 2005 г.

Кирилицата – една от трите азбуки на Европейския съюз

С България в ЕС влиза още една древна писменост

През далечния девети век двамата славянски първоучители Светите братя Кирил и Методий, родом от Солун, отнасят в Рим откритите от тях в морето край Херсон мощи на римския епископ Климент (92– 101). Попътно водят разгорещен спор във Венеция с привържениците на триезичната догма, според които Бог може да бъде прославян само на три езика – еврейски, старогръцки и латински. В словото си пред тях Константин-Кирил Философ, завършил школата Магнаура в Константинопол, заявява:

„Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? Не дишаме ли еднакво всички въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“.

Двамата братя са посрещнати с големи почести в Рим от папа Адриан ІІ. Той одобрява славянския превод на богослужебните книги, полага тържествено славянското евангелие в олтара на черквата „Св. Петър“ и позволява на Константин-Кирил Философ да отслужи божествена служба в няколко римски черкви с участието на латински духовници. По такъв начин папа Адриан ІІ осъжда противниците на славянското богослужение.

По-късно като Моравски архиепископ Методий продължава да служи на славянски език във Велика Моравия. Подир кончината му немските феодали грубо нападат и прогонват неговите ученици, за което днес Баварската църква официално изрази съжаление.

Младата по онова време държава България, която вече била привлякла вниманието на средновековния свят с военните си победи, постъпва благородно и мъдро, когато избира да приюти прогонените ученици на Кирил.

Княз Борис Първи вече е покръстил българския народ. Както потвърждават именити съвременни изследователи на старината, наследството на Кирил и Методий, претърпяло крушение във Велика Моравия, бива спасено в България. Младата държава приема да съхранява и да подклажда пламъка, който двамата братя са запалили. Върху Кирило-Методиевото наследство се развива първата литература на славянството, тя се разраства и усъвършенства на българска земя. Учениците на двамата братя създават азбуката кирилица, с която днес си служат около 10 процента от народите на земята. Така се осигурява последващо развитие на книжовното наследство, за да се предадат неговите духовни и културни плодове на другите славянски народи от Югоизточна и Източна Европа. С далновидната си политика княз Борис І съумява да запази независимостта на държавата, да предаде този пламък на останалите славянски народи и на бъдещите поколения чак до днес. С благородното си поведение и поради значимостта на наследството, което спасява, България си спечелва неувяхващата благодарност на другите славянски народи и уважението на славянския свят.

В наши дни делото на Светите братя Кирил и Методий се оценява като грандиозна културна епопея, която човечеството помни и от която се удивява.

С пълно основание в навечерието на 1981 г. папа Йоан Павел II – първият папа славянин в историята – провъзгласява за вечни времена славянските апостоли Светите Кирил и Методий за съпокровители на цяла Европа редом със свети Бенедикт, основателя на западното монашество. Разположена географски на оживен кръстопът, България е съчетала ценности от тракийската, гръко-римската, прабългарската и славянската култура. Тя оцелява през дълги векове, лишена от политическа самостоятелност, и се възражда за нов живот. Историческите превратности в съдбата на България дават основания на учени и от Запад, и от Изток да я нарекат Държава на духа. България заслужава уважението на цивилизования свят или понеq докато човечеството влага истински смисъл в понятията култура, равноправие и човечност.

Написано по официални слова на учените слависти проф. Роже Бернар, проф. Димитри Оболенски, проф. Санте Грачиоти и акад. Дмитрий Лихачов, обнародвани в Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“.
(Стр.4)