РЕАЛНО  БЕЗСМЪРТИЕ

Свидетелства Охридският архиепископ Теофилакт, грък по народност, през ХІ век. Светителят Климент – „пръв епископ по български език” според решенията на Преславския църковен събор от 893 г. не само е държал проповеди в черква, но е поддържал около нея лечебница за душевноболни. Освен това той учел хората  и на овощарство като, им показвал как се присаждат дръвчета и на други подобни умения.

Разказвал го е проф. Александър Милев, който ни учеше на старогръцки език в Свети Климентовия университет, че в околностите на Охрид и до наши дни се отглеждат сорт череши, наричани „климентовки”. А  писателят Цветан Северски твърдеше, че в родното му село край Плевен неговият дядо отглеждал преди години същия сорт, само че за беда оставили дръвчетата да изсъхнат след насилственото коопериране на земята. Следователно имало ги е и в Мизия, откъдето произхожда самият Климент.

Македонската изледователка на фолклорните предания за Светите Седмочисленици проф. Вера Антич откри, че пак около Охрид могат и днес да се вкусят сорт круши, наричани „наумовки” – на името на Св. Наум Седмочисленик, преминал в отвъдното точно преди 11 столетия.

В Търновско и Поповско наричат хмела „гораздлика” – по името на Св. Горазд Седмочисленик, който остава да светителства в Моравия. Нали той е донесен от Чешко, откъдето са го донесли тукашни градинари, отнасяйки натам много наши сортове.

Като далечен последовател на древната традиция Преображенецът Отец Матей си е оставил името в сорт сладки чушки, наричани „матейки”. Донесени били от Влашко. Отглеждали са ги  в Бачокировата  Бяла чeрква и околните села. Имаше ги доскоро в Михалци, Ресен, Лесичери. Спасява ги навремето агрономът Иван П. Топузов, ревностен изследовател на българското зеленчукопроизводство, родом от Казанлък. По сведние на Алксандър Бурмов той  предава семена на Панайот Маждраков в Опитната станция в Горна Оряховица. А в Опитната станция по зеленчуците край софийското  село Негован поддържаха научно леха от тях под №1. Нейният директор Евтим Веселинов го описва в своята книга „Пипер”.

Като заминава на специализация в далечна  Куба заедно с други нашенски сортове, той отнася семена и от пипера „Отец Матей”. Но в Негован за съжаление престават да ги сеят.

След дълго издирване чрез редакцията на седмичника „Антени” открихме по-късно семена от тях в търновското село Янтра, опазени от тукашен тракторист. Иван Нурков ги разпрати по пощата на десетки адреси из страната. Отгледа ги също Мария Гълъбова с обич и вещина в софийското село Чепинци. Нейният син Николай Ликовски, докато беше в редакцията на в. „Земя”, на свой ред  разпрати семена в плик на 40-ина адреса в Търновско, Русенско, Плевенско. Къде са хванали корен тези семена, да попитаме