"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 20/април – май 2005 г.

Даскал Васил

Хората от карловското село Войнягово почитат Левски

като най-близък родственик

Апостолът на българската свобода Васил Левски е почитан от Българската православна църква с монашеското си име йеродякон Игнатий. След като се включил в Първата българска легия в Белград, оглавявана от народния войвода Георги Раковски, на Великден 1864 г. той се разкалугерил, сам отрязал косите си пред приятели и решил да се посвети на учителското поприще. На Гергьовден Левски се условил за учител в близкото до Карлово село Войнягово. Скоро спечелил обичта и на учениците си, и на по-будните младежи, и на възрастните. Учил децата на четмо и писмо, устройвал с тях игри и упражнения; събирал младежите и ги обучавал тайно на военен ред и гимнастика, препоръчвал да се набавят оръжия и боеприпаси. Даскал Васил поддържал връзки с бродещите в планините хайдути, посещавал Карлово и околните му селища, общувал с близки, приятели и съмишленици. Познавал местна девойка на име Йова: зарекъл се да помисли за семейно огнище, след като се освободи отечеството. След време признал пред нея: „Свободата закъсня...“. Изминали две години и в началото на пролетта даскал Васил неочаквано напуснал селото. Повикан от  Г. С. Раковски, той се озовал в Букурещ.

Когато войняговци узнали за гибелта на Даскала, местните жени захвърлили цветните си забрадки и дълго време го жалеели с черни кърпи като най-близък родственик.

А черковната камбана, помнят, в онези черни февруарски дни била цяла седмица. На всеки Гергьовден в селото става събор. Старото училище възстановява възрожденските класни стаи. В тях има чин пясъчник, на който даскал Васил учил децата на кирилскотописмо.

(Стр. 26)