Урок по зоология в Табор
Няколко десетки български младежи учат през 70-те
години на ХІХ в. в Табор (Чехия). Неоспорван първенец на своя курс е Ангел
Кънчев, отличаващ се с бърз и дълбок ум. Останал е от това време в документи
един епизод, отминаван от българските историци. В него е запазена чиста следа
от родолюбивото въодушевление на нашите младежи и върху този фон едно
убедително доказателство за яркото единство в характера на бъдещия пръв
съратник на Васил Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация.
Българите-ученици в Табор поддържали редовна писмовна връзка с Никола Обретенов, библиотекаря на русенското читалище "Зора". Споделяли с него мъката си по бащината земя, разказвали му за живота си в странство и все питали какво става с читалището - някои от тях били сред неговите основатели. Обретенов ги абонирал за "Периодическо списание", което излизало в Браила, и за българските издания в Цариград - "Македония", "Право", "Зорница", "Читалище". Белите полета по тях той нашарвал с новини от Русчук и цяло Българско.
От Чехия летели обратно нови писма.
Така на 9 август 1870 г. Юрдан Симеонов, един от първите ученици в Табор, пише:
"Кардашчим Тихо (така наричали Обретенов, б.а.), моля те, адаш, вземете труда отгоре си с Гергя (става дума за Тома Кърджиев, съзаклятник по делото, б.а.), че ни наберете малко (ако щете и много) буболечки: бръмбари, скакалци, паяци, въобще всякакви насекоми. Аз писах на Гергя надълго по тази работа, затуй виж, приятелю, споразумейте се с Гергя и дано ни зарадвате...
Как е читалището?"
Каква била работата?
В час по зоология млад запален учител, като преподавал за някакви насекоми, казал, че те се срещат само на юг, в топлите страни, и из Африка, а в Европа ги нямало.
Българчетата скочили. У тях образът на отечеството живеел с всичките му подробности и те казали в един глас:
"В България таквиз животинки има колкото щеш!"
И за да бъдат докрай убедителни, обещали да доставят образци от тях за някой от следващите часове.
Така в един горещ августовски следобед няколко от бъдещите членове на Русенския революционен комитет се втурват в една от първите си акции край река Лом и нагоре по хълма Текето на лов за гущери, буболечки и пеперуди.
Хващат и една зелена жаба, та дори и една змия спиртосват, и заедно с шишето без никакво бавене, ги изпращат по доверен човек в Табор.
Всъщност главното свършва Обретенов. А че той е изпълнил поръката по най-бързия начин, личи от следващото писмо на Юрдан Симеонов - то е писано на 15 август, само шест дни след първото:
"Тихо, аркадаш! Буболечките, гущера и всичките със стъклото - приех... Тежко ми е, брате, тежко ми е, бей! Като си помисля за там, иде ми тъй да прехвръкна, че да кацна чак у дома, ама се не може..."
Изглежда обаче по-късно Обретенов се е докачил от това искане:
"Как им понесох аз на акъла на тия хлапаци, да си оставя комитетските дела - гущери, паяци да им събирам!" - така може би е казал той в яда си.
Написва сърдито писмо до Юрдан Симеонов, дето не само го гълчал, а го направил на бъзе и коприва, та оня се поболял от притеснение.
Налага се Ангел Кънчев сериозно да се намеси в тази свада, за да помири и сдобри двамата. На 6 октомври 1870 г. той праща писмо до Обретенов, което започва с думите:
"Тихо, пикай се в буболечките Юрданови!..."
Следващите редове в това писмо имат стойност на първокласна публицистика, която е с твърде съвременно звучене:
Българите-ученици в Табор поддържали редовна писмовна връзка с Никола Обретенов, библиотекаря на русенското читалище "Зора". Споделяли с него мъката си по бащината земя, разказвали му за живота си в странство и все питали какво става с читалището - някои от тях били сред неговите основатели. Обретенов ги абонирал за "Периодическо списание", което излизало в Браила, и за българските издания в Цариград - "Македония", "Право", "Зорница", "Читалище". Белите полета по тях той нашарвал с новини от Русчук и цяло Българско.
От Чехия летели обратно нови писма.
Така на 9 август 1870 г. Юрдан Симеонов, един от първите ученици в Табор, пише:
"Кардашчим Тихо (така наричали Обретенов, б.а.), моля те, адаш, вземете труда отгоре си с Гергя (става дума за Тома Кърджиев, съзаклятник по делото, б.а.), че ни наберете малко (ако щете и много) буболечки: бръмбари, скакалци, паяци, въобще всякакви насекоми. Аз писах на Гергя надълго по тази работа, затуй виж, приятелю, споразумейте се с Гергя и дано ни зарадвате...
Как е читалището?"
Каква била работата?
В час по зоология млад запален учител, като преподавал за някакви насекоми, казал, че те се срещат само на юг, в топлите страни, и из Африка, а в Европа ги нямало.
Българчетата скочили. У тях образът на отечеството живеел с всичките му подробности и те казали в един глас:
"В България таквиз животинки има колкото щеш!"
И за да бъдат докрай убедителни, обещали да доставят образци от тях за някой от следващите часове.
Така в един горещ августовски следобед няколко от бъдещите членове на Русенския революционен комитет се втурват в една от първите си акции край река Лом и нагоре по хълма Текето на лов за гущери, буболечки и пеперуди.
Хващат и една зелена жаба, та дори и една змия спиртосват, и заедно с шишето без никакво бавене, ги изпращат по доверен човек в Табор.
Всъщност главното свършва Обретенов. А че той е изпълнил поръката по най-бързия начин, личи от следващото писмо на Юрдан Симеонов - то е писано на 15 август, само шест дни след първото:
"Тихо, аркадаш! Буболечките, гущера и всичките със стъклото - приех... Тежко ми е, брате, тежко ми е, бей! Като си помисля за там, иде ми тъй да прехвръкна, че да кацна чак у дома, ама се не може..."
Изглежда обаче по-късно Обретенов се е докачил от това искане:
"Как им понесох аз на акъла на тия хлапаци, да си оставя комитетските дела - гущери, паяци да им събирам!" - така може би е казал той в яда си.
Написва сърдито писмо до Юрдан Симеонов, дето не само го гълчал, а го направил на бъзе и коприва, та оня се поболял от притеснение.
Налага се Ангел Кънчев сериозно да се намеси в тази свада, за да помири и сдобри двамата. На 6 октомври 1870 г. той праща писмо до Обретенов, което започва с думите:
"Тихо, пикай се в буболечките Юрданови!..."
Следващите редове в това писмо имат стойност на първокласна публицистика, която е с твърде съвременно звучене:
Няма коментари:
Публикуване на коментар