Многочисленици на старобългарски

В най-хубавите дни от лятото, цяла седмица от 10 до 16 септември 2008 г., в древната Лихнида край брега на Бялото езеро, 800 учени от 40 страни на света обсъждаха бъдещето на науката славистика, като дойдоха до извода, че и в условията на глобализация писмеността и културата на славяните имат своето неотменимо място. Едно общо наследство, наченато от първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, предполага естествено спорове всякакви за заслуги към неговото натрупване и за подялба на ценностите. Надделява обаче очевидната необходимост от широко международно сътрудничество между учени от различни страни, понеже старите ръкописи, книги и документи поради превратностите на историята са разпръснати в различни книгохранилища и могат да се проучват резултатно само с общи усилия. Българското присъствие в Свети-Климентовата книжовна школа, която някои с известно основание определят като първия славянски университет, беше внушително. Учени – млади и не съвсем млади – от Българската академия на науките, Софийския Свети-Климентов университет, университетите в Шумен, Велико Търново и Пловдив, изложиха резултати от свои най-нови проучвания на старината. Те намериха общ език със свои колеги от други страни не само от Европа, но и от Америка. Проф. Георги Попов преди три десетилетия извести за свое откритие, което по оценката на вещи специалисти става веднъж на столетие и продължава проучванията на слависти от далечния ХІХ век. Той разпозна в известни на науката ръкописи акростихове на Климент Охридски и Константин Преславски от тяхната съвместна книжовна дейност в Плиска и Преслав, което оспорва тезата за противоречия между Преславската и Охридската школа. Подкрепи го московският учен проф. Анатолий Турилов, който откри от своя страна в руски ръкописи продължение на автентичните оригинални творби на първите Кирило-Методиеви ученици. Друга руска славистка – Мая Момина – публикува в Германия нови подобни творби. Далеч остава в миналото пренебрежението, че нашата стара литература уж била малоценна поради изцяло преводния си характер. Древните книжовници са изобретили ключ за свое ярко присъствие в богослужебните византийски канони. Истинско знамение е наистина, че десет века по-късно този ключ беше най-сетне намерен!

Споменатите открития бяха дотолкова безспорни, че не предизвикаха никакви дискусии в секцията, която обсъждаше епохата на Кирил и Методий, създаването наславянската писменост и Охридската книжовна школа в техните лингвистични, литературни и исторически аспекти. Известният белгийски славист проф. Франсис Томсън от Университета в Амстердам проучва Изборника на цар Симеон и по-специално Кирило-Белозерския препис, в който единствено е съхранено името на твореца на Златния век. Скоро ще се появи негова публикация по въпроса. На конгреса той представи славянския превод на Манасиевата молитва, сродна с Острожката руска библия. Проф. Джорджо Дзифер от Университета в Удине, Италия, проучва задълбочено бележитото сказание „За буквите“ на Черноризец Храбър и очаква в скоро време да издаде монография за него. Италианският проф. Марчело Гардзанити от Университета във Флоренция съвместно с Кирило-Методиевския център при БАН подготвят издание на текста на Четвероевангелието на цар Иван Александър, като са убедени, че то ще се превърне в крупно събитие за цялата славистика.

И не са ли всички те– днешните ученици на светите братя Кирил и Методий – не петочисленици, не седмочисленици, а многочисленици: речено на старобългарски – „достохвалници“.

               "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.