Разтуряне на магии

Край храма – хоро

Съчетанието между езичество и християнство е главна отлика на българската и балканската духовност от памтивека до наши дни. Не само за нас е съществено да се знае какво в крайна сметка е направил за 11 века българинът от християнството. То го е променяло – но и той го е променял посвоему. И не е ли непрестанното превръщане на езичеството в християнство и на християнството в езичество разгадката за нашето необичайно дълголетие на този пренаселен човешки кръстопът?

Големият български учен проф. Стоян Джуджев, от бунтовен панагюрски род, защищава с пълен успех през 30-те години на отминалия век докторска дисертация в Парижката Сорбона върху особеностите на българската народна музика. Той продължава да работи дейно през следващите години, като се обявява рязко срещу обработките на фолклора, считайки, че държавата заплаща щедро унищожаването на скъпоценни образци, надживели столетия. През 1978 г. проф. Стоян Джуджев е удостоен с Хердерова награда заради изследване върху музиката на Йоан Кукузел – първия български композитор, живял през ХІІІ век. Той открива, че в Кукузелеви песнопения са вградени елементи от български народни мелодии. Примерно в „Голямото исо на пападическото пеене“, наричано „бич за певците“, той разпознава части от българската народна песен „Я разтуряй, Цвето моме, магиите“. А в друга Кукузелева творба, изпълнявана при най-тържествени церемонии в императорския двор на Константинопол, звучи нашето Петрунино хоро. Изглежда тези езически примеси в християнската музика, доловени от вещи тогавашни познавачи на изкуството, са станали причина Кукузел да бъде насилствено отстранен от столицата и да се усамотява във Великата лавра на Света гора като обикновен козар... Изследването на Джуджев прави силно впечатление в столицата на европейската музика Виена и е издадено на немски език със съответни илюстрации. Очаквано бе, че човек от новото поколение, при това с име на цвете, ще възприеме отвътре тази главна отлика на нашата музика.

Една от най-даровитите студентки по етномузикология на акад. Николай Кауфман от Музикалната академия Цвети Радева още в началото на своята кариера като водещ на фолклорно предаване по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио почна да разработва горната тема. Под ключовото понятие „Богородичен хляб“ бяха представени редки образци от фолклорното християнство, което има по-голям живот от каноничното поне при нашите условия и ражда личности като Дякона Левски, Преображенеца Матей, поп Минчо Кънчев и други възрожденски черноризци, чели евангелието с пищови на кръста, усетили манастира тесен за душата си. Поредицата намери съмишленици сред създателите и съдейниците на Кирило-Методиевския вестник. Последваха поредица дискусии в ефира по темата. Роди се цял фестивал-надпяване край Петропавловския манастир, между Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, под девиза „Хоро се вие край манастира“, който за кратко време привлече участници от цялата страна. Неотдавна от Прага, сърцето на Европа, при разговор с тамошни българи, които търсят духовни устои във фолклора при настъпващата глобализация, бе употребена мисълта за „пробуждане на генетичната памет у подрастващите“ – съвременно научно понятие, представено неколкократно върху страниците на вестника „За буквите – О писменехь“. Напоследък социолози отбелязват, че в цял свят се засилва ролята на фолклора като противостояние на американизацията и глобализацията. А българският фолклор категорично се счита за първа наша ценност и визитка пред света. Защо той е наистина невероятен? Не е ли защото тук, на нашите географски ширини, християнството заварва мощно езичество, като известно време се стреми да го обезсили и подчини, но скоро се отказва от това желание? И постепенно се осъществява рядко съчетание между тях: след сутрешната литургия в черквата или манастира следват кръшно хоро и веселби до късно вечерта, та и няколко дни поред. Когато за векове наред азиатски нашественик унищожава българската блестяща средновековна култура, цялата духовна енергия се съсредоточава в устното народно творчество. Няма друг подобен случай, който да предлага бисери на словото и музиката като нашите. Поради горната историческа причина. Неслучайно Каравелов сравнява една стара народна песен с цяла библиотека! Всичко това: като материал за размишление – по ефира и извън ефира.

Я разтуряй, Цвето моме, магиите, Цвето моме, върла магьоснице, от Бога да найдеш!...

Народна песен, обнародвана от Любен Каравелов.

Изследвана от Васил Стоин и Михаил Арнаудов.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.