Хилендарецът Паисий – свидетел в Сан Стефано

Днешни американци, дори най-просветените, ще кажат, че България е създадена от Русия в края на ХІХ век. Ватикана обаче чрез своя официален орган „Осерваторе романо“ твърди, че най-старата държава в Европа е България (създадена преди повече от 13 века). При това тя никога не си е менила името. Вещи познавачи на далечното минало настояват да я считаме с няколко века по-стара.

Подобен въпрос възниква и на срещата в Сан Стефано в началото на 1878 година, когато се обсъжда мирният договор между Русия и Турция. И тогава като свидетел за стародавността на българската държава се явява не някой друг, а сам Паисий Хилендарски със своята „История“. Нейният Еленски препис е направен от Дойно Граматик през 1784 година. Възрожденският учител и свещеник Дойно Граматик прави своя дом истинска крепост на духа. Слага началото на голяма библиотека. Създава много ръкописи. Прави надписи върху каменни плочи, които се пазят и до днес. Общува със съзаклятници по Велчовата завера, с Неофит Бозвелията, с Отец Матей Преображенски, с Дякона Левски и Ангел Кънчев. Преписвайки Паисиевата книга, Дойно Граматик добавя сведения, които не са били известни на Хилендарския монах. Включва и две песни от хърватския поет Антон Кашич-Миошич, радетел за южнославянско обединение – „Песен за Владимир и Косара (Самуиловата дъщеря)“ и „Песен за цар Крум и цар Никифор“. Общо преписът съдържа 112 листа. Книгата е подвързана от създателя й заедно с отпечатаната през 1741 г. във Виена „Стематография“ на Христофор Жефарович, която представя изображения на български и сръбски владетели с 56 герба на славянски и други страни. Неизвестен предвидлив сънародник доставя своевременно този препис на „Историята“ в Сан Стефано и тя попада върху масата на преговорите. Паисиевото слово, старинните гербове, историческите сцени и надписи показват, че България е била в продължение на векове самостоятелна държава и заслужава да бъде отново свободна и независима. Представителите на Великите сили, които са решавали съдбата ни, не могли да извадят нищо насреща и слагат подписите си под Санстефанския мирен договор. Уви, за твърде кратко време.

Горният знаменателен факт известява инж. Стоян Рабов (Робовски), преподавател във ВМЕИ– София, наследник на Стоян Робовски, възрожденски учител от Елена. Обнародвано е за първи път в бр. 2 на в. „За буквите“ през декември 1979 г. и многократно препредавано в други издания.

Франсис Милет ангажира световното обществено мнение с пламенните си статии, които и до днес се считат за едни от най-обективните и задълбочени свидетелски анализи на събитията от онова време. Потресен от жестокостите над българското население и съдбата на Балканите под властта на Отоманската империя, през 1878 г. рисува композицията „Башибозук“. Тя не се нуждае от обяснение, освен от уточнението, че в нея няма нищо от модното през XIX в. преклонение пред екзотиката на Ориента. Напротив, Милет успява да изрази психологията на зверствата, тяхната верска мотивация.
(Стр.15)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

Бр. 26/ Ноеври 2007 г.