"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

  Бр. 23/Септември 2006 г

Праведно и без леност

Как българският книжовник от ХІV в. Исай Серски представя древните олимпийски игри

Заблуда е, ако приемем, че прадедите ни отпреди шест века единствено са шепнели молитви. Древното правило, че здравината на духа е в пряка зависимост от здравината на тялото, не е било забравено. Преводът на античния философ Дионисий Аеропагит, направен от българския книжовник Исай Серски през ХІV в., е писмено доказателство за това. Верен на една свойствена за времето си нравственост, като въвежда в преводния текст непознатото понятие олимпиада, Исай Серски се счита задължен да поясни на читателя какво означава това. Благодарение на многобройните преписи на това съчинение, любопитното за съвременника ни обяснение има два варианта – близки по смисъл.

„Олимпиади се наричат пет вида състезателна надпревара. Първо – бой с юмруци. Второ – борба. Трето – бягане пеш и на колесница. Четвърто – скачане. Пето – мятане на камъни. Имайки олимпиадите като празник, всяка пета година се събираше множество от всички страни и правеше тези игри. И който побеждаваше праведно и без леност, приемаше венеца на победата. Този – маслинен, този – друг, а този – според победата си.“

Горният текст е пренесен в Русия от видния търновец Киприан Цамблак, Киевски и Московски митрополит. Неговият препис се съхранява в Държавната библиотека в Москва с изричното указание: „Почерка писма митрополита всея Руси Киприана“.
(Стр.10)