Шуми Марица

Опълченците пеят при Стара Загора и на Шипка Чернаевия марш

Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена. Марш! Марш! С генерала наш! Раз, два, три, марш, войници! Напред да ходим, войници мили, Тимок да бродим със всички сили!

Обучението на опълченците под вещото ръководство на руски офицери трае само 11 дни, от ранна утрин до късна вечер. Тогава българските доброволци чуват за пръв път маршови песни, които не са знаели. В техните редове е и младият учител Никола Атанасов Живков. Той е роден през 1847 г. в Търново. Учи при Петко Р. Славейков и Никола Михайловски, сетне при американски мисионери в Русчук, когато обхожда страната като представител на Дановата печатница. От 1872 до1873 г. Живков е натоварен от българското читалище в Цариград и Екзархията да открива читалища из Българско и да разпространява сп. „Читалище“. Учителства във Велес, Прилеп, Варна, Берковица, Свищов, Севлиево и Тулча. През 1875 г. отива в Берковица с революционни задачи, но е заловен и откаран във Видин, после в Русчук, откъдето успява да избяга в Гюргево. Тук се среща с Ботев и става сътрудник на неговия вестник „Нова България“. През лятото на 1876 г. взема участие в Сръбско-турската война (от юни до октомври) като доброволец. Тогава отряд българи под командването на ген. Чернаев се бият храбро с турците. След примирието българските доброволци през Зайчар се придвижват към България. Сетне мнозина от тях, и Никола Живков също, след обявяването на Руско-турската война се записват в опълчението. По-късно опълченците се придвижват към град Плоещ в Румъния. В този град те играят пиесата на Никола Живков „Илю войвода“, в която се пее създаденият от него „Чернаев марш“. В тази песен Живков има предвид народни песни и легенди за гибелта на цар Иван Шишман. В тях се разказва как тялото на умъртвения български владетел било хвърлено в бистрите води на Марица, която се развълнувала и зашумяла с окървавените си води. В друга легенда главата на пленения цар е захвърлена и на това място бликват три извора; всяка година при тях се явява сърна, която надава тъжен рев.Това била майката на цар Иван Шишман, преобразена като сърна. В боевете при Стара Загора и при защитата на Шипченския проход опълченците пеят „Шуми Марица“. Това известява и един френски вестник.

Информацията е извлечена от книгата на д-р Никола Русев „По следите на една безсмъртна песен“ (т. 1), издадена на български език в Париж през 1988 година.      

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 27/Май  2008 г.