Български Великден

Една дългогодишна начална учителка, която е прекарала своите детски години в Добруджа, по-точно в град Балчик, разказва, че най-тържествените дни са били около празника на Св. Св. Кирил и Методий през май. Приготовленията за него са започвали във всеки дом, още щом се запролети. Почиствал се целият град, всяка къща и двор. Повторно след Великден са се месили козунаци и са се боядисвали яйца. Смятало се е, че това е истинският български Великден. Него ден хората се поздравявали с думите „Честит празник!“ и „Честит Св. Св. Кирил и Методий!“. В училищния двор се слагала обща трапеза, вкъщи също е имало празнично угощение, а сетне всички са се събирали на градския площад за веселие. Съобщи го Веселина Василиева, съпругата на известния изследовател на Българското възраждане проф. Асен Василиев.

Петър Т. Корунов – строителен работник от с. Добърско, Разложко, краевед, извести, че като деца всяка година за празника на Кирил и Методий учителите ги завеждали в гората да си наберат здравец, с който окичвали образите на славянските първоучители, поставени над училищния вход. Още от 1860 г. местното училище носи името на Св. Климент Охридски, а в старата черква, строена през 1614 г., е изографисан стенописен образ на Св. Константин Философ Кирил, който е най-отдавнашният в сегашните български предели редом с образите на Св. Климент Охридски, Св. Иван Рилски и други светители. В селото са били настанени ослепени воини на цар Самуил след битката с Василий ІІ при Беласица, които дават начало на Добърската певческа школа.

Под заглавие „България остана вярна. Новоиздирени свидетелства за народна почит към делото на великите славянски първоучители в Търновско“ етнографът Васил Мутафов от Окръжния исторически музей – Велико Търново, публикува оброчни паметници от Средния Балкан, единствени доказателства за съседството на езичество и християнство. Край с. Големаните, в околностите на историческия Килифаревски манастир и Килифарската исихастка школа на Теодосий Търновски, е поставена пясъчникова плоча с размери 65/95/15 см. Върху нея са изобразени равнораменен кръст и надпис „СТИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ, сене 1867“ и имената на 23 местни ктитори (дарители). Автор на плочата е каменоделецът Васил Марков, изградил и други подобни паметници в Средния Балкан. По народно предание на 11 май 1866 г. паднала голяма градушка, която унищожила всички посеви и тогава стареите на селото решават, че това е заради незачитането на Кирило-Методиевския празник, като решават да бъде поставена плоча на древно оброчище. Свещеник от Килифаревския манастир освещава плочата, вари се курбан на празника. Оттогава насетне всяка година на 11 май селските учители водели децата с цветя и песни на празника.

В с. Куцаровци, Еленско, е поставен през 1874 г. сив пясъчник с размери 130/50/18 см, върху който са изобразени наивистични образи на Кирил и Методий с цветя в саксии до тях. Надписът върху плочата гласи: „Знайну да бъде как направемъ Цоню Райю този камак“. Каменоделецът Цоню Раев е построил десетки оброчни плочи през 1871 – 1824 година.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                   Бр. 27/Май  2008 г.