"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 21/Ноември 2005 г.

Църквата „Св. Иван Богослов“

Наричана е още и „Св. Иван Летни“. Построена е върху Пчелин камък между XIV и XVI в. Историческата и културната стойност на тази скромна църква разкри за науката проф. Стамен Михайлов, като я описа и спаси част от изчезналите вече художествени образи в нея. В тази църквица той е успял да фотографира сцената „Причастието на апостолите“. Относно образа на Св. Богородица в църквата проф. Михайлов пише:

„Дело на талантливи майстори, образът привлича нашето внимание и със своята художественост и главно със светлата си колоритна гама, с необикновената свежест на палитрата и с постигнатата всред този колорит изразителност... Образът ... е обърнат към една нова епоха – епохата на нашето закъсняло приобщаване към светското изкуство на европейските народи“.

Също така, като разглежда другата спомената сцена и нейната динамичност, той пише:

„Ние сме изненадани, че в малката селска църквица при Пчелинци тази сцена е запазена с първичната си чистота, с нейния подчертан монументално-експресионистичен характер. Със силното си емоционално въздействие, което упражнява върху нас, тя ни напомня за тържествената монументалност на Божествената литургия в църквата Перивлиптос в Мистра (XIV в.)“.

Своята студия проф. Михайлов завършва с думите:

„С обнародването на църквата при с. Пчелинци ние изнасяме на показ един незаслужено пренебрегнат и забравен паметник от нашето късно средновековие, който отсега нататък ще заема, надяваме се, мястото, което заслужава между скромните паметници на религиозната ни архитектура и живопис в Западна България от ранната епоха на турския феодализъм у нас“.

От своя страна Димитрина Джонова, която преди двадесетина години също подробно е проучвала тази църква, пише следното:

„Декоративните орнаменти и класическите палмети допълват представата ни за художествената стойност на монументалната стенопис. Стиловите особености, живописната техника и застъпеният живописен канон дават основание да отнесем църквата към XV–XVI в. и да я свържем с редките произведения на средновековната българска живопис от горнострумските и знеполските земи, дело на местни, югозападни живописни школи“.

Благодарение на тези изследвания църквата е обявена за паметник на архитектурата и изкуството.
(Стр.13)