Прав е бил Отфрид

Немски монах от IX век ратува Божието слово да се проповядва на народен език, но не намира подкрепа.

На прага на третото хилядолетие отново имаме повод да припомним ситуация с 1000-годишна давност. Още повече, че тя е вградена най-яко в темелите на нашата духовност. През IX век и в Немско се появява течение, което настоява Божието слово да се проповядва в църквите не на неразбираемия латински език, а на немски. Израз на това течение дава Отфрид, монах от Вайсенбургския манастир в Елзас. Ето откъс от негова стихотворна творба:

„Днес не един мъж прави опит да пише по свой език и бърза да въздигне народа си. Защо да странят от това само франките, та да не почнат по франкски да възгласят славата Божия?“.

Цитираната строфа всъщност посочва на немците примера на славяните, които по същото време започват да славят Бога на своя говорим език. Поне така счита немският учен Шрьойдер. Твърдоглавието и късогледството на немските феодали тогава, съчетани със злостната ревност на залцбургския архиепископ Адалвин, епископа на Фрайзинг Анно, на Херманрих– епископа на Пасау, и в добавка на Нитренския епископ Вихинг, довеждат до прокуждането на Методий и неговите ученици от Панония и Моравия, за да ги отпрати при княз Борис I в България. А са имали под ръка превод на Библията, направен на готски език още по времето на епископ Вулфила през IV век.

Рудолф Грабер– епископ на Регенсбург, вече покойник, произнесе в своята тържествена проповед по време на литургия за 1100-годишнината от кончината на славянския първоучител Методий следното:

„Арестуването, съденето и заточаването на Методий не е акт, с който Баварската църква може да се гордее. След две години и половина арест, по енергично настояване на папата, Методий е освободен. Но интригите срещу него продължават и за голямо съжаление отново един немец, дори епископ, на име Вихинг, задълбочава пропастта между Изтока и Запада. Учениците на Методий се отправят към България“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                 Бр. 25/ Май 2007 г.