Кавал в Британския музей
Трима габровски работници ваяха паметник на Левски 

Дар за Мерсия Макдермот от майсторите на Габровския Левски

Цели 40 години (ни повече – ни по-малко) трима габровски работници ваяха паметник на Левски в гората между парка „Етъра“ и Соколския манастир. Вървиш нагоре край реката – и изведнъж до изоставена сграда на някогашна гайтанджийница, под дървен навес, съзираш голяма бяла фигура на Апостола! По пътя минаваха много хора – луди, пияни запенени, всякакви минаваха. Никой не хвърли камък към него. Нито да го одраска или да го нацапа с нещо.

 Невероятното по рода си допитване водеше до разни отговори, от които най-запомнящ е следният: „Тези хора или са много луди – или са прави! Едно от двете...“. Двамата братя Кою и Любен Янкови, подпомагани от Тодор Ташков, родом ямболлия, търсеха помощ отвсякъде. Дадоха им гипс безплатно от една фабрика: „Щом е за Левски...“. Арматура дадоха други. Турци, копаещи канавка край пътя, помогнаха да се пренесе едно скеле. Академичните скулптори възприемаха високомерно тези усилия.

 А без височайше разрешение на Съюза на българските художници паметникът не можеше да оживее в камък или бронз под букаците над манастира. Бай Кою не се умори да търси съдейници (дума от речника на Дякона) и сред писателите. Емилиян Станев поощри тримата, но само на думи.  Николай Хайтов отложи писането на роман за Левски въпреки обявеното си неведнъж намерение и зарочна да търси гроба му, не стори и той нищо в подкрепа. Тончо Жечев пък се отнесе съвсем отчуждено и обидно. Отиде да види Габровския Левски, без да се бави много, Мерсия Макдермот, чужденката. Сетне на чист български език тя написа: ...........

Автограф на М. Макдермот, в. „Антени“, бр. 7, 14 февруари 1979 г.

 Тримата ваятели преживяха тогава звезден миг на признание. Те подариха на Мерсия един кавал с изписан грижливо върху него благодарствен надпис. Същият този кавал понастоящем се пази в хранилищата на Британския музей. Единственото по рода си свирило край египетските мумии и шумерските клинописи, където се пази и Четвероевангелието на цар Иван Александър. Предаде го заедно с богата колекция от български шевици пенсионираната преподавателка в Историческия факултет на Свети-Климентовия университет.   

По същото време тя стана и чуждестранен член на Българската академия на науките. Няколко години по-късно по решение на Академичния съвет с пълно единодушие докторът на историческите науки Мерсия Макдермот бе провъзгласена за „почетен доктор“ („доктор хонорис кауза“) заради нейните изключителни заслуги в областта на българистиката.

в. За буквите - О писменехь , бр.39, май 2013г.